О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 309/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1764 от 15.12.2010 г. по в.гр.д. № 2930/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 50 от 15.04.2008 г. по гр.д. № 2100/07 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Общинската служба по земеделие – [населено място] правото на наследниците на С. Т. Ч., поч. през 1973 г., на възстановяване на собствеността върху гори в землището на [населено място], обл. Пловдивска, както следва: гора от 2.050 дка в м. ”Г.”, гора от 1.050 дка в м. ”М.” и гора от 6.070 дка в м. “К.”. Решението е постановено при участието на РУГ [населено място].
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК подадена касационна жалба от Държавно горско стопанство – [населено място], представлявано от директора М. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали представеното по делото писмено доказателство – Списък на стопаните, които притежават частни гори, е годно доказателствено средство за установяване подлежаща на възстановяване собственост. Твърди, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 631 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 343/08 г. на Пловдивския окръжен съд, както и на противоречивото му разрешаване от съда в двете инстанции по настоящото дело.
Ответниците по касация К. С. Ч., Б. Г. Ч., Й. Г. П. и Л. Т. М. чрез своя пълномощник адв. А. Б. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 218 з ГПК/ отм./ след като с решение № 203 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 421/09 г. на ВКС, І г.о., е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане е прието, че ангажираните от ищците писмени доказателства – Списък на стопаните, които притежават частни гори в землището на [населено място], изготвен през 1943 г. , и удостоверение за записаните на името на С. Ч. гори в данъчен регистър от 1934 г., са от категорията на визираните в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства, годни да установят правото на собственост върху претендираните за възстановяване гори. В тези документи на името на наследодателя Ч. са били записани процесните гори, като има незначителни различия в площите им няколко ара – в Списъка на стопаните, които притежават частни гори на името на С. Ч. са записани гора в м. ”Г.” от 2.5 дка, гора в м. ” М.”- 1.5 дка и гора в м.” К.” от 6.7 дка, докато в емлячния регистър гората в м.”Г.” е отразена с площ 2.050 дка, в м.”М.”- 1.050 дка и гората в м. “К.”- 6.070 дка.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали списъкът на стопаните, притежаващи частни гори в землището на [населено място], представлява годно доказателствено средство за установяване подлежаща на възстановяване собственост, няма самостоятелно значение за изхода на делото. При формиране на изводите си относно принадлежността на процесните гори към релевантния минал момент въззивният съд не е придал на този документ характер на единствено или решаващо доказателство, а го е преценявал във връзка с данните от емлячния регистър от 1934 г., който безспорно фигурира сред примерно изброените в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства, годни да установят правото на собственост за нуждите на рестуционното производство. Поради това повдигнатият от касатора правен въпрос не се явява обусляващ изхода на делото и не може да обоснове достъп до касационно обжалване. На следващо място, същият въпрос е бил повдигнат при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция и по него на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1630/07.11.2008 г. по гр.д. № 1978/08 г. на Пловдивския окръжен съд. В постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК отменително решение съставът на ВКС е приел, че списъкът на стопаните, притежаващи частни гори от 1943 г. , е годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като има характер на официален свидетелствуващ документ, съставен съгласно чл. 66, ал.3 от ЗГ от 1925 г. от лесничея, който в кръга на своята компетентност и служба е бил е бил длъжен да съхранява и описва горите. По аргумент от чл. 295, ал.1 ГПК, произнасянето на въззивната инстанция по същия въпрос при новото разглеждане на делото, доколкото не се твърди да не е съобразено с дадените от ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон, не може да служи отново като основание за касационно обжалване.
Извън изложеното по- горе следва да се посочи и това, че касаторът не доказва твърдението си за противоречиво разрешаване на поставения от него правен въпрос. Няма данни решение№ 631 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 343/08 г. на Пловдивския окръжен съд да е влязло в сила, а противоречивото разрешаване на един и същи правен въпрос от различните инстанции в рамките на разглеждане на делото, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1764 от 15.12.2010 г. по в.гр.д. № 2930/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: