О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр.София, 04.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3245 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ф”А. , гр. П., против решението от 29.05.2008г., постановено по гр.д. №22/2008г. на Окръжен съд П. , с което е оставено в сила решението от 28.09.2007г. по гр.д. №715/2007г. на Районен съд П. , с което са уважени предявените от „Т”А. , гр. П., против „Ф”А. искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Т”А. е депозирал възражение по основателността на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1, т.2 и т.3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
Въззивното решение в обжалваните части е постановено по ревандикационен иск по отношение на офис 616, находящ се на VІ етаж в административна сграда в гр. П., бул.”Х” №82 и искове за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 8 438лв.- за лишаване от ползването на същия офис и в размер на 2 328,64лв.-за консумативи за ел.енергия и топлинна енергия.
Решаващите мотиви в решението на въззивния съд по ревандикационния иск относно активната материалноправна легитимация са, че офис 616 е внесен в капитала на „Т”ЕООД със заповед №ТД-І-4/20.03.1995г. на министъра на транспорта и че със заповед №05/11.09.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията, на която ”Ф”А. се позовава, структурно звено на „Т”ЕООД /Регионалният отдел „О”/ е преминало в структурата на ”Ф”А. заедно с дълготрайни материални активи и имущества, посочени в т.1 на заповедта, сред които не фигурира процесния офис 616.
Релевирания от касатора въпрос за възможността принципалът да преразпредели имуществото на реорганизирано дружество, принципно е съществен за спора за собственост на вещи между реорганизираното дружество и дружеството, в което е преминала структура на първото дружество ведно с материали и имущества. В конкретния случай с обжалваното решение този въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, изразена и в представеното от касатора Решение №234 от 24.02.2000г. по гр.д. №836/99г. на ВКС, Vг.о., че принципалът разпределя имуществото на реорганизираното дружество, но е прието въз основа на съдържанието на заповедта, от която касаторът е претендирал, че черпи права, че процесният офис 616 не е преразпределен и не е преминал в капитала на ”Ф”А. , тъй като дълготрайните материални активи и имущества, които преминават към това дружество са конкретно посочени, а между тях не е посочен процесния офис 616.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Доводът на касатора, че в обжалваното решение въззивният съд не е изследва в пълнота доказателствения материал по делото, е относим към касационно основание за неправилност на въззивното решение, а не към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.05.2008г., постановено по гр.д. №22/2008г. на Окръжен съд- П. , по касационна жалба от „Ф”АД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: