Определение №84 от по гр. дело №853/853 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84

С., 24.01.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 853 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 128 от 15.03.2011 година по гр.д. № 122/2011 година на Плевенски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 144 СК, предявен от А. З. К. от [населено място] против З. Н. К. от [населено място], осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 27.10.2010 г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването и. В решението е прието, че ответника е баща на пълнолетната ищца А. К., [дата на раждане] , която е редовна студентка в Колеж „С. Д.”, Кралство Великобритания. Разходите и за обучение, учебници и транспорт не са включени в таксата на курса, като студентката заплаща сама всички необходими разходи за обучението си. Ответникът работи като тролейбусен шофьор с месечно възнаграждение между 700 и 920 лева. Няма задължение за издръжка към други низходящи и сключен друг брак. Не страда от хронични заболявания, налагащи постоянно разходване на средства за медикаменти. Прието е, че доходът на ответника, явяващ се значително над средния за страната, разрешава да заплаща без особени затруднения по 100 лева месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря, студентка във висше учебно заведени.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от З. Н. К. от [населено място]. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли да се включва като база за определяне на дължимата издръжка и получаваните от родителя суми за храна, облекло и др., изплащани към трудовото му възнаграждение, както и явяват ли се от значение при определяне на издръжката и доходите на другия родител.
Ответникът по касационната жалба А. З. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът следва ли да се включва като база за определяне на дължимата издръжка и получаваните от родителя суми за храна, облекло и др., изплащани към трудовото му възнаграждение не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената практика на съдилищата, с която е съобразено обжалваното въззивно решение, при определяне възможностите на родителя на пълнолетното дете да заплаща издръжка без особени затруднения се изхожда от всички данни за материалното му състояние, в т.ч. и за получавани към трудовото възнаграждение суми за храна и облекло и пр. средства, явяващи се част от месечния му доход. Съобразена е и задължителната практика по приложението на чл. 144 СК (решение № 199 по гр.д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 195 по гр.д. № 1424/2010 г. ІІІ г.о. ВКС), съгласно която родителят, от когото се претендира издръжка, трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, да може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете, като преценката за това зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното му състояние и начина на живот на задълженото лице.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли при определяне на издръжка за пълнолетно дете, продължаващо редовното си обучение в средно или висше учебно заведение да се изследват и доходите на другия родител. Предмет на установяване по иска с правно основание чл. 144 СК са нуждите на ищеца и възможностите на ответника да заплаща издръжка за пълнолетното си дете, без това да съставлява за него особено затруднение, поради което възможностите на други задължени за издръжка към ищеца лица са без правно значение. Право на кредитора, разполагащ с вземане срещу множество длъжници е да избере срещу кого да насочи претенцията си. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 15.03.2011 година по гр.д. № 122/2011 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top