О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 84
гр.София 18.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 420/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 22/26.03.2008 год., постановено по в.т.дело № 341/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд № 68/23.05.2007 год. по гр.дело № 213/2006 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца-касатор срещу „Л”АД със седалище и адрес на управление с. К., общ. Трявна обективно съединени искове по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойки за неизпълнени задължения по приетата инвестиционна програма към сключения от ответника приватизационен договор от 28.12.2001 год., както следва: 19 704,67 лева-за 2003 год. и 44 400 лева-за 2004 год., както и неустойки за неизпълнение на програмата за трудова заетост: 164 000 лева-за 2003 год. и 435 116 лева-за 2004 год. Със същото първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни и претенциите за заплащане на мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираните неустойки за периода на забавата до предявяването на исковете пред съда, съответно за сумите: 856,79 лева, 1 930,65 лева, 7 131,22 лева и 18 920,17 лева, които претенции имат акцесорен характер и са изцяло в зависимост от изхода на спора по отношение на главниците.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.306 ТЗ и чл.81 ЗЗД, като е освободил ответника от отговорност за заплащане на неустойки по съображение, че неизпълнението на длъжника е причинено от непреодолима сила. Посочва се още, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешна преценка за непредвидимост на събитието и квалифицирането му като непреодолима сила, както и до извода, че възникналият ендогенен пожар в мината е непредотвратим с оглед на техническите познания и средства при полагане на дължимата грижа от страна на ответника.
В допълнително изложение приложено към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като излага становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС съгласно представените дванадесет броя решения по конкретни дела на различни състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Л”АД, с. К., община Т. не ангажира становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Прието е, че ответното дружество-купувач по сключен приватизационен договор не дължи претендираните от А. за с. к. договорни неустойки за неизпълнение на приетата инвестиционна програма, както и програмата за трудова заетост през процесния период /2003 год. и 2004 год./, тъй като посоченото неизпълнение се дължи на събитие, представляващо непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, което е основание за освобождаване на длъжника от договорна отговорност. Анализирайки целия фактически и доказателствен материал по делото и съобразявайки критериите, характеризиращи понятието „непреодолима сила” според разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ решаващият съд е приел, че възникналият на 21.01.2003 год. след сключването на приватизационния договор ендогенен пожар по VІІІ въглищен пласт в мината на приватизираното дружество „М”ЕООД представлява непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер, което към него момент не е могло да бъде преодоляно със стопански достъпни средства. Този извод е направен въз основа на конкретните факти по делото, заключението на назначената по делото техническа експертиза, представеното експертно становище на „М”ЕАД, докладът на комисията, назначена от министъра на енергетиката, която е съставила и протокол, установяващ наличието на непреодолима сила и е препоръчала на концесионера мерки за ликвидиране на пожара и намаляване на вредите от него. Според категоричното мнение на експертите произходът на пожара е ендогенен – т.е. възникването му е в резултат от спонтанно и скрито самозапалване на въглищата по VІІІ пласт на Травербан 6, след което обхватът му прогресиращо се разширява до пълното усвояване на наличния кислород. Заключителното становище е, че пожарът е причинен от явления, в т.ч. природни аномалии, които не могат да бъдат предвидени, или ако са предвидени – не могат обективно да се предотвратят. Възникналият пожар е станал причина за промяна на технологичния режим на работа в мината /който от трисменен е станал едносменен/ и е предизвикало необходимост от редуциране състава на работниците, намаляване броя на работните места и ограничаване на инвестиционната дейност в дружеството в сравнение с поетите задължения по приватизационния договор.
Макар да не е формулиран изрично от касатора, в случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл.306 ТЗ /респ. чл.81, ал.1 ЗЗД/ във връзка с освобождаването на длъжника от отговорност, когато невъзможността за изпълнение се дължи на непреодолима сила. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона. Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата по представените към касационната жалба решения произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. По настоящото дело въззивният съд е извършил преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и съобразявайки критериите предвидени в разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ е достигнал до извода, че възникналия в мината ендогенен пожар има характер на непреодолима сила по смисъла на закона. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за нарушаване на процесуалната норма на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, изразяващо се в необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочените и приложени към касационната жалба решения на ВКС, в които въпросът за наличието на непреодолима сила е решен от съда при съобразяване с конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, като липсва идентичност с фактическата обстановка по настоящото дело.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Великотърновския апелативен съд № 22/26.03.2008 год., постановено по в.т.дело № 341/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!