О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
гр.София, 12.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №809/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “У” АД, гр. С. срещу решението от 15.05.2009г., постановено по в.гр.дело №2562/2007г. на Софийски градски съд, с искане за отмяна като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Д. Г. Х. гр. С. чрез процесуалните си представители адв. А адв. Чорбаджиев счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, по съществото – счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е отменено решение от 13.12.2004г. на СРС, 28 състав и е признато за установено по отношение на страните по делото, че е погасено и несъществуващо задължението от 80 000щ.д., обезпечено с договорна ипотека по нот.акт №98 , т.VІ, нот.дело № 13282/1993г. по договор от 2.06.1993г. върху ап. №95 намиращ се в гр. С., кв. “Б”, ул.”О” бл.54, вх. Д, ет.7 и ап. №16 намиращ се в гр. С., ж.к. “Х”, ул.”П”, бл.150, ет.2 и е постановено заличаване на договорната ипотека по нот.акт №98. За да уважи предявените искове по чл.97, ал.1 ГПК отм. във вр. с чл.179 ЗЗД въззивният съд е приел, че с нот.акт №98/1993г. в полза на ТБ “Б” АД, чиито правоприемник е касатора , е учредена договорна ипотека върху описаните два имота като обезпечение на договор за кредит за 80 000 щ.д. с кредитополучател ЕТ Е. Г. с фирма “Е” . Правният интерес за ищцата от предявените искове е обоснован с придобиването на правото на собственост върху двата апартамента въз основа на договор за продажба по нот.акт №8/1999г. Продавачи по договора са собствениците ипотекирали имотите – Е. Г. и съпруга й. Изводът за погасяване на вземането на банката по договора за кредит е изведен от приключилото производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ Е. Г. при условията на чл.735, ал.1,т.2 ГПК – изчерпване на масата на несъстоятелността и заличаване на длъжника като търговец.становено, че банката кредитор е предявила вземането си по договора за кредит в производството по несъстоятелност, но не е била удовлетворена за цялото си вземане поради липса на средства в масата на несъстоятелността. Правопогасяващия ефект на приключилата несъстоятелност по отношение на вземането на касатора от ЕТ изключва възможността остатъка от задължението да бъде събран от физическото лице Г.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът формулира като особено важен за точното прилагане на закона въпросът дали физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, които е поел като ЕТ и след заличаването му като търговец от регистъра на съда. Формулираният въпрос за отговорността на физическото лице с имуществото си за задълженията на ЕТ е значим за производството по несъстоятелност, но не и по конкретното дело. Изложените от касатора доводи за отговорността на ЕТ с имуществото, което притежава като физическо лице, е следвало да се правят в производството по несъстоятелност. Според чл.614 ТЗ, масата на несъстоятелността включва освен имуществото придобито от едноличния търговец в резултат на дейността му като търговец, личното му имущество и ? от имуществото / вещи, права върху вещи и парични влогове/ съпружеска имуществена общност, в каквато собственост са се намирали недв.имоти, върху които е учредена договорната ипотека. В раздел І П. на масата на несъстоятелността на ТЗ законодателят е предоставил на кредиторите и синдика специални искове за попълване на масата на несъстоятелността, в случаите, в които търговецът се е разпоредил с имуществото си по чл.614 ТЗ във вреда на кредиторите. Решаващият извод на съда за уважаване на предявените искове е липсата на вземане на банката, поради погасяването му по силата на специалната разпоредба на чл.739, ал.2 ТЗ. Погасяването на вземането на кредитора, респ. на задължението на длъжника, обезпечено с договорната ипотека, е основание за заличаването й. Не са налице и допълнителните предпоставки по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Правният извод на съда не е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Решение №1889 от 8.11.1995г. по гр. д. №1580/1994г. на V г.о. е постановено при различна фактическа обстановка – за отговорността на ЕТ с цялото си имущество по предявен иск по чл.135 ЗЗД. ТР №2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС не съдържа отговор на решения от съда правен въпрос. С тълкувателното решение ОСГК на ВКС дава разрешение на спорни въпроси в практиката отнасящи се до режима на съпружеската имуществена общност и режима на имуществото, придобито от търговска дейност, когато един от съпрузите е търговец.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. П. основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение има предвид противоречивото решаване на сходни правни въпроси от материалното и процесуално право с влязло в сила решение на гражданските съдилища, каквито не са решенията на съдилищата по конкретното дело.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ е ясна и по приложението й има установена съдебна практика. Въззивният съд не се е произнасял по довода на касатора за новиране на задължението, поради което така поставен въпросът не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ТЗ.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. На ответника по касация не се присъждат разноски за настоящата инстанция защото не са документирани такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението 15.05.2009г., постановено по в.гр.дело №2562/2007г. на Софийски градски съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: