2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр. София, 14.11. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 6091 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. М. срещу определение № 370/19.08.2014 г., постановено по частно търг. дело № 180/2014 г. на Силистренския окръжен съд (СОС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3212/25.06.2014 г., подадена от жалбоподателката срещу разпореждане от 15.01.2014 г. за незабавно изпълнение, постановено по частно гр. дело № 11/2014 г. на Дуловския районен съд, и е прекратено производството по частно търг. дело № 180/2014 г. на СОС.
За да постанови обжалваното определение, преграждащо производството пред него, въззивният съд е приел в мотивите към акта си, че съгласно чл. 419 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва само от длъжник и само относно незабавността; че жалбоподателката не е участник в заповедното производство и няма законова възможност да обжалва това разпорежане – тя е ипотекарен длъжник и може да защитава правата си в рамките на изпълнителното дело; същата не е заявила да жали в качеството на наследник на длъжниците.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката поддържа, че към датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, нито един от тримата солидарни длъжници – СД „Ж.-М – М., Д. и с-ие”, А. Н. М. и Т. Д. В., срещу които са издадени заповедта и обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, не са съществували като правни субекти. С оглед на това, жалбоподателката счита, че процесуалните правоотношения в заповедното производство са се развили относно защита на „парични притежания”, които няма как да съществуват в твърдените от взискателя (заявителя) материални правоотношения, както и че „съдопроизводствените отношения” не могат да се развият и приключат с правораздавателни актове, защитаващи взискателя (заявителя) от неизпълнението на несъществуващи правни субекти. Жалбоподателката счита и че макар ипотекарният длъжник, какъвто е тя, да не е участник в заповедното производство, това се отнасяло и за главния длъжник до получаване на препис от заповедта за изпълнение, а разпоредбата на чл. 419 от ГПК не посочвала последния като единствен носител на правото на жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Счита, че това право принадлежи на всеки субект, попадащ под действието на изпълнителната сила, към формирането на която е насочено разпореждането за незабавно изпълнение, като тези субекти, според нея, са посочени в чл. 429 от ГПК, като всеки от тях разполагал с възможността да се защити и с възраженията на главния длъжник – по аргумент от чл. 142 от ЗЗД.
Ответникът по частната жалба – заявителят [фирма], в отговора си изтъква, че в жалбата не са посочени предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което я счита за недопустима; излага и становище за неоснователност на същата.
Доводът на ответната банка, основаващ се на чл. 280, ал. 1 от ГПК, няма и не би могъл да има отношение към процесуалната допустимост на частната жалба, тъй като не касае по никакъв начин процесуалните предпоставки, обуславящи тази нейна процесуална допустимост, включително при подаване на частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Освен това, подадената в случая частна жалба до ВКС, не е касационна такава по чл. 274, ал. 3 от ГПК, а – както е посочено по-горе – по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК – срещу определение, преграждащо частното производство пред самия въззивен съд, поради което не е необходимо тази частна жалба да съдържа обосновка на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С процесуално право на частна жалба по чл. 419 от ГПК – срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено от районния съд, разполагат единствено длъжниците, срещу които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, респ. – срещу които е постановено и разпореждането за незабавно изпълнение, както и техните универсални правоприемници, в случай на смърт на длъжник – физическо лице, респ. – на прекратяване с правоприемство на длъжник – юридическо лице. Това е така, защото само тези лица имат качеството на страни в заповедното производство и на адресати на постановеното в рамките на същото, разпореждане за незабавно изпълнение. Изричното им посочване в чл. 419 от ГПК не е необходимо, тъй като поначало с право на жалба срещу съдебен акт разполагат единствено страните в производството, в рамките на което той е постановен и те са негови адресати. По силата на процесуалното правоприемство, такова право на жалба имат и универсалните правоприемници на страните в производството.
В случая жалбоподателката не е от кръга на тези лица – заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение не са издадени срещу нея, а срещу СД „Ж.-М – М., Д. и с-ие”, А. Н. М. и Т. Д. В.. Макар жалбоподателката да твърди и да представя доказателства, че последните двама длъжници – физически лица са починали, тя не твърди и не представя доказателства да е наследник – универсален правоприемник на някой от тях двамата.
Обстоятелството, че принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот на жалбоподателката, ипотекиран от нея за обезпечаване на солидарните задължения на посочените трима длъжници, произтичащи от договор за банков кредит, не я прави страна в заповедното производство и адресат на разпореждането за незабавно изпълнение, поради което тя не разполага с процесуалното право на частна жалба по чл. 419 от ГПК срещу това разпореждане. Такова нейно право не произтича и от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, съгласно която изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В тези случаи, т. нар. „ипотекарен длъжник” става страна в изпълнителното производство, едва след насочването на изпълнението върху ипотекирания от него имот за обезпечаване на чуждото задължение, но той не е страна в развилото се преди това заповедно производство само срещу длъжниците по обезпеченото задължение. Съгласно установената съдебна практика (определение № 603/04.07.2012 г. по частно търг. д. № 168/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 531/25.09.2012 г. по частно търг. д. № 498/2012 г. на І-во търг. отд. на ВКС), третото лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждо задължение (т. нар. „ипотекарен длъжник”), може да е страна – длъжник, и в заповедното производство – в хипотезата на подаване на заявление и издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД срещу него, в който случай той ще има и право на частна жалба по чл. 419 от ГПК срещу постановеното разпореждане за незабавно изпълнение. Настоящият случай обаче не е такъв, поради което жалбоподателката, в качеството си на ипотекарен длъжник, срещу чийто имот е насочено изпълнението, няма право да обжалва по реда на чл. 419 от ГПК разпореждането за незабавно изпълнение. Тя може да търси защита на правата си по реда на гл. ХХХІХ от ГПК.
Като е държал обжалваното определение, при изложени аналогични (макар и лаконични) съображения в мотивите към него, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 370/19.08.2014 г., постановено по частно търг. дело № 180/2014 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.