О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 15.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 476 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „С. – Д. И.” – Д. И. Г. приподписана от адвокат Г. Г. срещу решение № 146/22.07.2008 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 245/2008 г., оставяващо в сила решение № 4/10.03.2008 г. на Разградски окръжен съд /РОС/ по т.д. № 9/2007 г. в отхвърлителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Агенция за държавни вземания оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Останалите страни по делото не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /с оглед приетото в определение № 207/15.04.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 117/2009 г./ и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Р. са предявени обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 694 ал.1 ТЗ от ЕТ „С. – Д. И.” – Д. И. Г. срещу „К.” ЕООД /н/ и при участие на трети лица помагачи на страната на ответника – Агенция за държавни вземания и „К. – търговия и дистрибуция на химикали” ЕООД. Ищецът претендира установяване на вземания към несъстоятелния ответник, невключени в цялост в списъка на приети вземания и произтичащи от заплащане на разходи за подобрения в цех за водно стъкло, закупен от него и увеличаващи стойността му и лихва за забава върху заплатената цена на цеха. Претендира разноски по опазване на имуществото и право на задържане върху закупения цех. Р. е уважил частично предявените искове като е признал вземане на ищеца по чл.688 ал.3 ТЗ в размер на 63531.83 лв. – разноски за извършени подобрения по чл.74 ал.1 ЗС и разноски по опазване на имущество по чл.73 ал.2 ЗС. Останалите претенции са отхвърлени. В. е оставил в сила решението на Р. в отхвърлителната му част. В. е приел, че закупувайки цеха за водно стъкло с прилежащото оборудване при открито производство по несъстоятелност на собственика, за което купувачът е уведомен, купувачът е извършил това на свой риск. След продажбата са обявени за нищожни извършените действия по изпълнителното дело на съдия-изпълнителя по иск по чл.646 ТЗ /решение № 182 от 21.03.2006 г. по т.д. № 455/2005 г. на ВКС/, при което и съгласно Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. ищецът няма качества на добросъвестен владелец за извършени след покупката подобрения, а на недобросъвестен такъв и правата му за стойността на подобренията са по чл.74 ал.1 ЗС, в която хипотеза му се дължи по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. На тази база са присъдени и приети за основателни вземания във връзка с подобренията, респ. отхвърлени са частично някои от тях, съобразни изслушаните заключения от вещи лица. Не е прието за основателно правото на задържане и привилегията по чл.722 ал.1 ТЗ все във връзка с липсата на качеството на добросъвестен владелец у ищцата. Относно претендираната лихва върху продажната цена В. е приел, че с оглед признатата нищожност на продажбата, длъжникът изпада в забава за връщане на цената след поканата за същата, а такава покана липсва за претендирания период.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело, винаги е специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпР. се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай са депозирани молба и изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Молбата не е подписана от адвокат, поради което настоящият състав на ВКС не обсъжда основанията в нея, а и тези основания касаят вписването в решението на В. за необжалваемост на решението, което не е обусловило изхода на спора – В. е върнал касационната жалба, но разпореждането му е отменено от ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от адвокат Г. Г., касаторът не визира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а определя неправилните, според него, правни изводи на В., свързани с прието придобивно основание за закупуване на съответния цех и последиците от обявената нищожност на продажбата, характера на извършени подобрения, какъв владелец е ищецът, закупил процесния цех – добросъвестен или недобросъвестен, изискуемостта на обезщетението по чл.86 ЗЗД. Така изложените доводи за неправилност на обжалваното решение не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап и в настоящото производство, поради различната регламентация на основанията по чл.280 и чл.281 ГПК и реда за произнасяне по тях. Както са формулирани „въпросите” в това изложение, те обхващат и приета фактическа обстановка, фактически изводи, както и доводи, които не са правени или не са обсъждани от В.. Цитираното Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. е съобразено от съдилищата – и от Р. и от В., както и приложеното от касатора решение № 182 от 21.03.2006 г. по т.д. № 455/2005 г. на ВКС /по предявения в случая иск по чл.646 ТЗ/ относно особения характер на иска по чл.646 ТЗ, уважаването му и последиците спрямо масата на несъстоятелността, както и приложението на чл.648 ТЗ относно вземането по обявената за нищожна сделка. Дори да се приеме, че ищецът е формулирал въпроси по чл.280 ал.1 ГПК с доводите си за неправилност на обжалваното решение, не е налице допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съобразена е задължителната практика – Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. Постановените преди Постановлението решения на тричленни състави на ВС /№ 1689/05.07.1965 г. и № 117/13.04.1967 г. – относно правото на задържане/ както и други решения на тричленни състави на ВКС по казуси, обективно различни от настоящия казус не са основание за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Няма противоречие и с цитираното по-горе решение № 182/ 21.03.2006 г. по т.д. № 455/2005 г. на ВКС относно характера на иска по чл.646 ТЗ и последиците при уважаването му, налице е тълкуване на тези последици от касатора, които не намират опора в постановеното от ВКС решение. Липсват основания и за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото не се обосновава хипотеза на необходимост от промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване тълкуване на закона и необходимост от ново такова /ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК т.4/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че по така подадената касационна жалба не следва да се допуска касационно обжалване на решението на В. в обжалваната му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/ 22.07.2008 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 245/2008 г., оставящо в сила решение № 4/10.03.2008 г. на Разградски окръжен съд по т.д. № 9/2007 г. в отхвърлителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.