1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр.София,
18.11. 2019г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2948 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 7127 от 15.11.2018 г. по в.гр. д. № 4211/2018 г. на Софийския градски съд, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 4 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 20 000 лева искът е отхвърлен.
Жалбоподателят- Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът К. И. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. М. е депозирал отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил прокуратурата да заплати на К. П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, като е потвърдил същото решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него от страна на РП – Костинброд.
Установено е по делото, че с постановление от 13.12.2014 г. по ДП № 3М 74/2014 г. по описа на РУ на МВР – Годеч, пр.пр. № 1/2014 г. по описа на Районна прокуратура на 02.08.2010 г. ищеца е привлечен като обвиняем за това, че на 1.01.2014 г. около 04.35 ч. в [населено място], пред механа „В.“ на [улица]пред /№/ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като правел опити за физическа саморазправа с присъстващите пред заведението лица, отправял закани спрямо същите, а деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – престъпление по чл.325, ал.2, пр. първо, във вр. с ал.1 от НК за посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода в размер до 5 години /същото не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК/, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Установено е , че въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 32/2015 г. по описа на Районен съд – Костинброд, по което на 30.06.2016 г. е била постановена присъда, с която ищеца е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като с определение е била отменена мярката за неотклонение „подписка“.
Установено е, че на 6.07.2016 г. Районна прокуратура – [населено място] е подала протест против оправдателната присъда, постановена по НОХД № 32/2015 г. по описа на Районен съд – [населено място]. Образувано ВНОХД № 612/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, който с решение от 11.11.2016 г. е потвърдил присъда № 126/30.06.2016 г., постановена по НОХД № 32/2015 г. на Районен съд – [населено място] и последната е влязла в сила.
Въззивния съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и Прокуратурата отговаря за вредите, причинени на ищцата от незаконното наказателно преследване. Съобразявайки обстоятелството, че повдигнатото обвинение не е тежко по смисъла на НК, продължителността на процеса /в двете му фази/, характера на вредите/изживени притеснения и безпокойство, рефлекриращи върху физическото състояние, промяна на отношенията с близките/ съдът, е счел, че присъденото обезщетение следва да бъде в размер на 4000 лв.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят- Прокуратура на РБ, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост и за критериите, които следвана се вземат предвид при определяне на същото. Позовава се на ППВС4/68 г., ТР № 1/2001 г. и представя множество решения по положението на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси касаещи определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в даденото тълкуване в ППВС № 4/1968 г., т. 11, и според същата обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС /по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС/. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл като е разграничил последните от наведените от ищеца обстоятелства, които не са установени при условията на пълно и главно доказване или които не се намират в непосредствена обусловеност с увреждащите действия на прокуратурата. В приложената практика се разкриват фактически обстоятелства, които се различават от възприетите по настоящото дело, поради което цитираната от касатора практика не може да бъде направен извод, че въззивното решение ? противоречи.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси относно правомощията на второинстанционният съд с оглед задълженията си по чл. 12 ГПК, чл. 272 ГПК и и чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г. на IV-то г. о., от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., от 12.10.2010 г., по гр. д. № 1246/2009 г. на IV-то г. о. и от 08. 11.2011 г., по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и е приел, че e налице фактическия състав на чл.2,ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на повдигнатото му обвинение. Искането на касатора, така както е изведен конкретния въпрос, не може да бъде предмет на преценката по чл. 288 ГПК като етап по селекция и допускане на касационното обжалване защото по естеството си е искане за преценка извън правомощието на касационния съд за допускане на касационното обжалване.
На ответника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция,тъй като такива не са поискани.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на е Решение № 7127 от 15.11.2018 г. по в.гр. д. № 4211/2018 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: