О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София,19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 44 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Т. Х. Ц. , чрез адвокати М. М. и Р. И. , с вх.№107767/25.11.2011 г. на Софийския градски съд, срещу Решение от 17.10.2011 г. по в.гр.д.№2661/2011 год. на Софийския градски съд, ІVВ отделение, с което е потвърдено решение от 02.12.2010 г. по гр.д.№5144/2010 г. на Софийския районен съд, ГО, 34 състав, с което са уважени предявените от [фирма] срещу касаторката иск с правно основание чл.286 във вр. с чл.280 ЗЗД за сумата 18 020 лв., представляваща дължимо от ответницата възнаграждение по договор с предмет посредничество при покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], обективно съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 505.98 лв./в останалата част до пълния размер от 1245.76 лв. производството е прекратено/. С обжалваното въззивно решение са възприети изводите на районния съд, че задължението на ответницата Т. Ц. за заплащане на уговореното възнаграждение на довереника- ищеца [фирма], [населено място] произтича от сключения по между им договор за посредничество. Поетото с протокол за оглед от 30.09.2009 г. задължение от потенциалния купувач да заплати на А. възнаграждение при сключване на предварителния договор не отменя задължението на доверителя по чл.9.1 от договора за посредничество, съобразно който доверителят е длъжен да заплати на А. възнаграждение при подписване на окончателния договор за покупко-продажба. Обстоятелството, че ответницата Т. Ц. не е страна по договора за покупко-продажба не отменя задължението й за заплащане на договореното възнаграждение по сключения договора за поръчка.
Касаторката Т. Ц. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- не са изследвани релевантни по делото факти, както и не са обсъдени наведените от нея доводи. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, включително и за иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, поради неговата акцесорност, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос дали съдът е длъжен да установи идентичност между имота по договора за поръчка и имота по договора за покупко-продажба е недопустим. Довод за липса на идентичност в предмета на двата договора се навежда за първи път в касационното производство. В отговора си по исковата молба настоящата касаторка под страх от преклузия не е направила такова възражение/арг. от чл.133 ГПК/. Такова оплакване не се съдържа и във въззивната жалба. Поради забраната за установяване на нови факти в касационното производство, твърдяната липса на идентичност между имотите по двата договора не може да се навеждат за първи път пред касационната инстанция.
Вторият поставен въпрос: „За да се приеме, че има изпълнение на договора за поръчка с предмет посредничество при продажба на недвижим имот, следва ли съдът да установи идентичност между потенциалния купувач, с когото е проведен оглед на имота, и купувача по договора за покупко-продажба на недвижимия имот, за който се твърди, че е сключен в изпълнение на поръчката?” не е обусловил правните изводи на съда, поради което не представлява общото основание за достъп до касация. Съдът е приел, че с огледния протокол няма предоговаряне на условията по посредническия договор, поради което въпросът за идентичността на купувачите по огледния протокол и договора за продажба не е от значение за изхода по конкретното дело. Задълженията към довереника произтичат от посредническия договор, както е приел и съдът, поради което уговорените с огледния протокол задължение за потенциалния купувач да заплати възнаграждение на довереника не е правнорелевантно.
Третият и четвъртият формулирани въпроси всъщност представлява питане за субектите по изпълнителната сделка, т.е. представлява ли изпълнение на посредническия договор сключената изпълнителната сделка /договор за продажба/, когато като продавач по нея не фигурира доверителят по посредническия договор. Тези въпроси също не са обусловил правните изводи на съда. Софийският градски съд е приел, че задължението на ккасаторката да заплати уговореното възнаграждение произтича от качеството й на доверител по посредническият договор. Последният е вид договор за поръчка, а съгласно чл.280 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя възложените му правни действия, а не и от името на доверителя. Това, което довереникът извършва винаги за сметка на доверителя, може да го изпълни и от името на доверителя, но трябва да бъде изрично указано в посредническия договор, каквато уговорка в случая липсва. Изпълнителната сделка при посредническия договор е сключването на визираната в посредническия договор сделка, но дали доверителят по посредническият договор трябва да е и продавач по договора за продажба зависи от конкретните условия на посредническия договор. Ето защо поставените въпроси са фактологически обосновани именно от конкретните условия на посредническия договор, а значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на решаващия съд, а не от конкретните факти и обстоятелства по делото.
Липсва и подържаното за всички въпроси дотук допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Наличието му въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставените въпроси да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Поставените въпрос №5 и №6, свързани с твърдените процесуални нарушения не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК . С тях не се формулира правен въпрос, залегнал в предмета на спора, а се цели съдът да се произнесе по твърдени от касатора допуснати от съда процесуални нарушения, които твърдения биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не и като основания за селектиране на касационната жалба. Чрез така поставените въпроси касаторът фактически допуска смесване на основанията за достъп до касация с тези за касационно обжалване.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката ще следва да бъде осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 400 лв. изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 17.10.2011 г. по в.гр.д.№2661/2011 год. на Софийския градски съд, ІVВ отделение, с което е потвърдено решение от 02.12.2010 г. по гр.д.№5144/2010 г. на Софийския районен съд, ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА Т. Х. Ц., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.8 да заплати на [фирма], [населено място] сумата 400/четиристотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: