О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр.София, 19.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2668/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.12.2013г. по гр.д.№2928/2013г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – С О.- р „К. ”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на делото.
Ответникът Й. А Д., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил частично предявеният иск, с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД, като С е осъдена да заплати в полза на Й. А сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с увреждане, станало на 11.02.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2012г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 40 000 лева.
Съдът е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника при условията на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за вредите, причинени на ищцата от Д.”Щ. У.”, като изпълнител, в резултат от проявеното от страна на Столична община бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от Закона за пътищата, Закона за общинската собственост и Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община.
Изложени са съображеиня за това, че общинските пътища са публична общинска собственост – чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а от чл.31 от Закона за пътищата произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Посочено е, че същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Прието е, че в случая на 11.02.2012г. Столична община, като възложител, и Д.”Щ. У. , като изпълнител, не са изпълнили задължението за снегопочистване, оставяйки процесните улици непочистени от падналия сняг. Това е било и причината дупка в асфалтовата настилка на [улица]да остане незабелязана от ищцата, докато е пресичала уличното платно, при което пропадайки в неравност на терена, е стъпила по външния ръб на ходилото на крака си, в резултат на което връзковият апарат на глезенната става не е издържал на усилието и се е получило счупване на вътрешния глезен, а оттам и на външния глезен.
Установено е от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на инцидента Й. А е получила счупване на вътрешния и външния глезен на костите на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. След извършена операция в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” на 11.02.2012г., пострадалата е изписана с предписан режим да не стъпва на оперирания крак 2 месеца, считано от деня на операцията, поради което е имала затруднения в предвижването и обслужването в ежедневието. Вещото лице посочва, че след тези 2 месеца пострадалата е започнала постепенно да натоварва оперирания крайник и към края на четвъртия месец е започнала пълното му натоварване. Проведена е рехабилитация на дясната глезенна става поради последвалата след операцията контрактура. От СМЕ става ясно, че общо лечебният и възстановителен период е продължил 6 месеца, като през първите 3 месеца болките на пострадалата са били с интензивен характер. След посочения период болките са били само периодично появяващи се и са били свързани с промяна на времето и преумора на десния крак. Към момента на изготвяне на СМЕ, година след претърпяната злополука, пострадалата е със стабилизирано здравословно състояние, счупените кости са зараснали окончателно, но ставата получава голям оток, особено вечер след преумора през деня. Движенията на ставата са близки до нормата, като ограничение има при разгъването на ставата с около 10 градуса. Металната синтеза, поставена при операцията, все още не е извадена. Същата може да бъде извадена и това ще доведе до пълното възстановяване на движенията на ставата, но пострадалата ще изпита допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни.
При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че настъпилите вреди са в резултат на бездействието на Столична община ангажират отговорността й по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД следва да се ангажира, а обезщетение в размер на на 26 000 лв. по частично предявения иск ще обезщети в достатъчна степен постарадалата.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи мотиви и за това в какво се състои оценката на обстоятелствата, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и необходимо ли е съдът да объсиди влиянението на всяко едно от тях върху размера на обезщетението. Позовава се на П№4/1968г. ПВС, ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС за въззивното производство, ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС за правомощията на касационния съд, решение от 28.12.2011г. по гр.д.№157/2011г. , І т.о. на ВКС за приложението на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допескане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. На въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, като е изложил такива за наличие на предпоставките, при наличие на които може да се носи отговорност по чл.49 ЗЗД, като е прието, че границите на отговорността по по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата – в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.
По въпроса в какво се състои оценката на обстоятелствата, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и необходимо ли е съдът да объсиди влиянението на всяко едно от тях върху размера на обезщетението съдът отново е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. В същата се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Така установената практика по поставените от жалбоподателя въпроси не е неправилна за да се налага да бъде коригирана като се допусне касациионно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 2947,50 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 09.12.2013г. по гр.д.№2928/2013г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Осъжда С О. – р „К. ” да заплати на Й. А Д. сумата 2947,50 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: