О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 840
София, 24 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2061/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Х. от [населено място] срещу решение №15/03.02.2015 г. по в. гр.д. №172/2013 г. на Окръжен съд [населено място].
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение .Иска се неговата отмяна като неправилно и присъждане на разноски.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез адв. Р. К.. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова и касационната жалба да се разгледа по същество, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора / ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС/. По отношение на този въпрос следва да е изпълнено едно от допълнителните основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК.
При тази изходна позиция следва да се преценява допустимостта на касационното обжалване.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 273/13.06.2013 год. по гр.д. №378/2013 г. на Търговишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Ц. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с пр. осн. чл. 344,ал.1т.1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед №В006/06.02.2013 г.на осн. чл. 71,ал.1 КТ.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че страните са били обвързани от трудов договор от 13.11.2012 г., сключен със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Същият е прекратен, считано от 11.02.2013 г. като причина за уволнението в заповедта е посочено липсата на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения. Съдът е приел, че заповедта е връчена на ищеца – касатор на 06.02.2013 год. като за да формира този извод се позовава на направеното в заповедта отбелязване с подписите на двама свидетели и становището на страните в това число и изявленията на ищеца .Прието е, че заповедта е подписана от оправомощените за това от работодателя лица, както и че е без значение за нейната валидност е дали същата е отразена в съответната протоколна книга по реда на Правилника на вътрешния ред в предприятието.Прието е ,че в случая е безспорно обстоятелството , че договорът е прекратен на осн. чл. 71 КТ, а не на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ независимо от посочената в заповедта причина за уволнението. Посочено е че представянето на писмени доказателства пред въззивната инстанция е несвоевременно.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал 5 въпроса. Първият от тях: „Длъжен ли е служителят по трудово правоотношение да изпълнява служебните си задължения в извън работно време?”, няма отношение към спора , не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и няма обуславящ за изхода на спора характер, поради което не следва да се обсъжда и изпълнението на посочения допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3ГПК. Същото се отнася и до въпрос №2: „Каква е ролята на връчителя на заповедта за уволнение при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 71,л.1 КТ”
Въпросът под №3 „Ако работодателят е вписал в заповедта за уволнение с пр. осн.чл. 71,ал.1КТ като причини за уволнението „липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на служебни задължения”, при съдебен спор , длъжен ли да докаже липсата на качества?” е бил предмет на разглеждане и има обуславящ изхода на спора характер. По отношение на него обаче не е налице посочения допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК доколкото има трайно установена съдебна практика, според която, когато уволнението е по чл. 71,ал.1 ГПК работодателят не е длъжен да посочва мотиви, а ако същите са посочени, не е длъжен да ги доказва ,доколкото това не е елемент от фактическия състав на уволнението на това основание. Това следва от самия текст на чл. 71 КТ, според който, когато срокът е уговорен в полза на работодателя, същият има правомощието да прекрати трудовия договор в рамките на срока без да е необходимо да се изпълняват други условия, каквито не са и предвидени в закона. Това разбиране е прието и от въззивният съд. В тази връзка не е необходимо да се разглежда и поставеният във връзка с въпрос №3 подвъпрос дали е допустимо да се толерират частни документи , представени от едната страна, а да се игнорират официални документи , представени от другата страна, ако с тях се цели доказването на един и същ факт или обстоятелство. Очевидно става въпрос за доказателства във връзка с наличието или липсата на качества у ищеца, което е ирелевантно за спора, предвид характера на договора между страните и основанието на което същият е прекратен.
Въпрос №4 не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение и не е обусловил изхода на делото, поради което същият няма характер на правен въпрос . Същото се отнася и до въпрос №5 / „Следва ли съдът да приема писмени доказателства, непредставени от ответника с отговора на исковата молба по дела, които се разглеждат по реда на бързото производство2”/.Освен това касаторът не е посочил досежно кои доказателства се отнася въпросът.С оглед на това, не може да се направи извод, че касае доказателства, определящи решаващата воля на съда .
По изложените съображения ВКС, състав на 3-то г.о. намира, че не са изпълнени особените изисквания с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да заплати на ответникът по касация направените в производството разноски в размер на 390 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№15/03.02.2015 г. по в. гр.д. №172/2013 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА В. Ц. Х., от [населено място] да заплати на „Ей Ес Пи”, [населено място] разноски в размер на 390 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: