4
гр. д. № 663/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 840
София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 663/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 68 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 69/2012 г. Сливенски окръжен съд е отменил решение от 01.12.2011 г. по гр. д. № 239/2009 г. на Котелски РС и е отхвърлил предявите от М. З. Ч. от [населено място] срещу [община] искове по за установяване, че той е собственик на недвижими имоти, съставляващи УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ. , в кв. по ПУП от 2008 г. на [населено място] като неоснователен.
Недоволен от решението е останал ищецът го обжалва с касационна жалба с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът е разрешил въпросите за това има ли правопораждащо действие акта за държавна собственост; следва ли съдът да обсъди всички направени от страните възражения и ако не преклудират ли се необсъдените; от кой момент започва да тече придобивната давност. Те са от значение за изхода на спора, тъй като да обосновали правни изводи на съда и са разрешение в противоречие с практиката. Относно втория материалноправен въпрос се представя решение № 382 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 323/09 г. на ВКС, І г. Иска се допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, а за втория въпрос и на основание т. 3 от същата норма, с довод, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна, по съображения, че изведените като съществени въпроси не са решени в противоречие с практиката и не са от значение за точното прилагане на закона, доколкото по тях има формирана многобройна и безпротиворечива практика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли иска като неоснователен, съдът е приел за установено от фактическа страна, че касаторът извежда правото си на собственост от дарение направено в негова полза от баща му през 1982 г. Предмет на дарението са 600/2000 кв. м. от имот с площ от 2000 кв. м., намиращ се в чертите и извън регулационния план на [населено място] и при граници за целия имот: улица, път, вада, по данни от н. а. № 40, от 12.06.1984 г. по н. д. № 114/84 г., както и от оригинерния способ давностно владение. След анализ на всички събрани доказателства – писмени, гласни и приета техническа експертиза е установено, че имотът, с площ от 2000 кв. м., описан в акта за дарение и за който праводателят се е снабдил с нот. акт по обстоятелствената проверка същата година, е идентичен със северната част от имот пл. № 51 по КРП на [населено място] от 1964 г., образуван при прокарване на [улица], която част е с площ от около 6500 кв. м. Тази северна част от имота е била извън регулацията на селото, а южната попада в границите на регулацията в кв. 28. Имот пл. № 51 е бил записан в разписния лист на името на А. А. Ч..
С плана за изменение и допълнение на уличната и дворищната регулации за квартали 25, 56, 57 и 58 от 1982 г. тази северна част от имот пл. № 51е включен в границите на регулационния план в кв. 57, за който квартал са били отредени парцели за индивидуално жилищно строителство №№ от ХІ до ХV включително. Основанието за включването в регулационния план е било преотреждане на имотите. В резултат на това регулационно изменение процесните имоти УПИ ., ., ., . се идентифицират като части от УПИ . в кв. по плана от 1982 г. При допълване на кадастралния план от 1992 г. северната част от имот пл. № 51, разположена на север от улицата, е била трансформирана в имоти пл. №№ 226, 227 и 228 в кв. 57. По ПУП от 2008 г. са се идентифицирали като УПИ ХІІ-226, УПИ …. и УПИ . , в кв. и са нанесени в кадастралната карта на селото. След изменението й през 2009 г. са получили идентификатори (л. 3 от допълнителната техническа експертиза). Вещото лице при оглед на място е установило, че няма материализирани огради, поради което не може да посочи по категоричен начин спорните 2000 кв. м., които са част от площ от 6500 кв. м., а те част от имот пл. № 51 разположен на север от улицата и с триъгълна форма, с кои от описаните УПИ или части от тях са идентични.
На следващо място съдът е обсъдил и възражението за придобиване на вещни права на основание давностно владение и е приел, че този придобивен способ е неприложим, тъй като имотите са били държавна собственост. Аргументи за това е намерено в отразеното в представения акт за държавна собственост от 28.12.1982 г., съставен за УПИ .. в кв. , в графата „на какво основание е станал имота държавна собственост” е записано на основание преотреждане вместо за озеленяване за жилищни парцели. В графата „бивш собственик „ е записано – АПК Котел, филиал [населено място]. Касаторът е посочил за начало на давностното владение 1984 г., когато е придобил на основание дарение част от имота. Не е установил спрямо кого е владял и какви са били пространствените предели, в които е упражнявал фактическа власт. От това съдът е направил извод, че на основание на този придобивен способ касаторът не се легитимира като собственик, поради изричната забрана, установена с нормата на чл. 86 ЗС за прилагането му по отношение на държавни имоти.
Не следва да се допуска касационна проверка по първия въпрос има ли правопораждащо действие акта за държавна собственост. Такъв въпрос съдът не е разрешавал. Той е зачел официалната удостоверителната сила на акта за държавна собственост, с каквато документа се ползва до опровергаване на съдържанието му. Касаторът не е предприел процесуални действия за това и след като той не е опроверган, въз основа на него е направен обоснован извод, че имотът е бил държавен, към 1984 г.
Процесуалните въпроси за обсъждането на възраженията и дали ако не са обсъдени те се преклудират също не са решавани от съда и не са обосновали решаващите му изводи. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и е достигнал до правилните изводи, че възражението за липсата на основание за съставяне на акт за общинска собственост за спорните имоти не е доказано, тъй като не е установено нещо различно от удостовереното в актовете за общинска собственост, както и в предходните за държавна собственост. Позоваването на придобивния способ давностно владение не е възражение, а твърдение и по него съдът се е произнесъл в съответствие с установените правно релевантни факти. В мотивите си той е приел, че този способ е неприложим по разпореждане на закона по отношение на имоти, държавна собственост и от това е извел извод, че касаторът не се легитимира като собственик на поддържаното основание. Той не е основал решаващия си извод на факта на продължителността на владението, поради което некоректно е позоваването на противоречиво разрешаване на този въпрос с възприетото в цитираното по-горе решение на ВКС.
Поставеният материалноправен въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като не е предпоставил решаващите изводи на съда.
Формалното твърдение, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не задължава съда да обсъди доводът. Всяко релевирано основание за допускане на касационна проверка следва да бъде мотивирано, за да може съдът да прецени дали то е налице изхождайки и от събраните по делото доказателства. В случая това не е направено , поради което следва да се приеме, че не е налице и тази предпоставка за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 68 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 69/2012 г. Сливенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: