2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр.С. 25.11. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №5844 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. П., чрез процесуален представител адв.Х. П. Я., срещу Разпореждане от 27.05.2014г. по гр.д.№3968/2009г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на П. Н. П. срещу решение от 20.07.2013г. по гр.д. №3968/2009г. на СГС, IIA състав.
Ответниците по частната жалба А. Н. П., чрез процесуалния представител адв. М. Г., Н. А. П., Л. А. П. и М. В. П. са представили отговор, с който считат подадената жалба за неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на П. Н. П. срещу въззивното решение от 20.07.2013 г. на СГС, IIA състав, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от П. Н. П. и И. К. К. – П. против А. Н. П., М. В. П., Н. А. П. и Л. А. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищците имот – апартамент на североизточната част на партерния етаж на сграда на [улица] за периода от 01.07.2000 г. до 31.12.2002 г. в размер на 1500 лв., претендирани от всеки ответник поравно от ищците.
Касационната жалба е върната като недопустима на основание чл. 286, ал.1, т.3 от ГПК – обжалваният размер на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявените искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот с правно основание чл.59 от ЗЗД са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК, като цената на всеки от тях, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, поради което производството е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият размер на субективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, срещу всеки един от ответниците поотделно, решенията по тях биха били необжалваеми.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е върната.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане 27.05.2014г. по гр.д.№3968/2009г. на Софийски градски съд, IIA състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: