4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№840
гр. София,04.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 885 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 8746 от 21.12.2015г. по гр.д. № 7003/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-61-10 от 26.02.2015г. по гр.д. № 42486/2014г. на Софийски районен съд. С последното по реда на чл.422 ГПК е признато за установено спрямо касатора съществуването на вземане по чл.266 ЗЗД на [фирма] за сумата от 20 284.80 лв., представляваща възнаграждение по договор за охрана № 1004-2 от 05.07.2009г., за периода от 01.11.2012г.- 25.03.2013г., за което са издадени съответните фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлено предявеното от [фирма] срещу [фирма] възражение за прихващане с вземане по чл.82 ЗЗД за сумата от 100 000 евро, представляваща стойността на охладителен уред „чилър“ H. RCUE320AG.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се касае за иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от [фирма] срещу [фирма] за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 284,80 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за охрана № 1004-2 от 05.07.2009г., за периода от 01.11.2012г.- 25.03.2013г., за което са издадени фактури № [ЕГН] / 01.11.2012г. за сумата 3 504 лв., №[ЕГН] / 03.12.2012г. за сумата от 3 504 лв., № [ЕГН] / 02.01.2013г. за сумата от 3 504 лв., № [ЕГН] / 01.02.2013г. за сумата от 3 504 лв., № [ЕГН] / 01.03.2013г. за сумата от 3 504 лв. и № [ЕГН] / 27.03.2013г. за сумата от 2 764,80 лв.
При разглеждането на спора по същество, съдът е приел, че е доказано от изпълнителя наличието на сключен договор, изпълнение на възложената работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на работата. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника, че процесният договор за охрана не го обвързва, защото е подписан от лице без представителна власт, позовавайки се на презумпцията по чл.301 ТЗ, с оглед осчетоводяване на издадените от изпълнителя фактури за извършените от него услуги по договора за охрана и ползването данъчен кредит по тях от ответника. СГС се е позовал на трайната съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че ако възложителят или негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество-възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, се налага изводът че страните са обвързани от валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за изработка. Съдът е счел отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника и включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен кредит по тези фактури за недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Въззивната инстанция е споделила напълно извода на първоинстанционния съд, че предявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 100 000 евро, представляваща стойността на липсващо имущество от охранявания обект, е неоснователно. Дружеството-възложител твърди, че липсата е настъпила вследствие на некачествено изпълнение на договора от страна на изпълнителя. В чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. По смисъла на същата разпоредба приемане е налице, както когато възложителят е направил изрично волеизявление, че счита изработеното съобразено с договора, така и когато това одобрение е изразено с конклудентни действия. Възизвната инстанция се е позовала на трайната съдебна практика на ВКС, която приема, че ако издадената от изпълнителя фактура е отразена в счетоводството на търговското дружество-възложител и възложителят е ползвал данъчен кредит, се налага извода, че е налице приемане от възложителя на фактически извършената работа. По отношение възражението на ответника, че е налице некачествено изпълнение на възложената работа, съдът е съобразил следното: За да запази правата си по чл. 265 ЗЗД възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респ. при приемането й /чл. 264, ал.2, изр.1 ЗЗД/. При констатирани явни недостатъци и отклонения, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните срок, ако такава уговорка се съдържа в договора. Бездействието на възложителя и пропускът да прегледа работата и да направи възраженията в посочените сроковете води до предвидените в чл. 264, ал.3 ЗЗД неблагоприятни последици. В конкретния случай ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил качествено възложената му работа, тъй като е допуснал виновно неизпълнение на договорното си задължение за опазване на имуществото му, в резултат на което за възложителя са настъпили имуществени вреди в размер на 100 000 евро, изразяващи се в липса на монтираното върху покрива на сградата водоохлаждащо устройство. По делото е безспорно установено, че възложителят е узнал за тази липса още през декември 2011г., но липсват доказателства за направено възражение пред изпълнителя за неточно /некачествено/ изпълнение на задълженията по договора. От събраните по делото доказателства дори се установява противното – възложителят е продължил да осчетоводява издаваните от ищеца фактури за доставените услуги и да ползва данъчен кредит по тях. С оглед на това, че е налице приемане на работата с конклудентни действия и че твърденият недостатък не е скрит, а явен, въззивният съд е приел, че възможността на възложителя да възрази е преклудирана. Същевременно е налице и препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, с което е възприет направения районния съд извод, че не се установява изпълнителят да е поел задължение да охранява процесния охлаждащ агрегат. От представения план за организацията и охранителната дейност е функционалните задължения на охранителите, неразделна част от сключения между страните договор, че предмет на договора е извършване на физическа охрана на първи и трети етаж от сградата, посредством два поста от 7.30ч. до 0.30 часа и от 17.30 часа до 0.30 часа, докато чилърът се намира на покрива на четвърти етаж и следователно не се обхваща от предмета на договора.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/“Представлява ли приемане на работата отразяването в счетоводството на възложителя на издадена от изпълнителя фактура по договор за изработка и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по нея?“, /2/ “Преклудира ли се правото на възложителя да прави възражение за прихващане със свое вземане за обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по договор за изработка, ако не е извършил надлежно приемане на работата по същия договор?“ /3/ „Преклудира ли се правото на възложителя да прави възражение за прихващане със свое вземане за обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по договор за изработка, ако не е направил възражение относно количественото изпълнение на работата по същия договор?“
Съдът намира, че първият въпрос, въпреки че покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, посочена и в самото обжалвано решение. Цитираната от касатора съдебна практика на долните съдилища, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС не води до осъществяването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК , с оглед наличието на практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в съответствие с която е постановен въззивният акт.
Спрямо втория въпрос не е налице общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като въпросът за преклузията на възражението за некачествено изпълнение се базира на твърдението, че няма надлежно приемане на работата по договора, противно на приетото от въззивната инстанция.
Въпреки, че въззивният съд е дал отговор на третия въпрос в решението си, въпросът не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като отговорът на същия сам по себе си не би довел до промяна на изхода на спора, доколкото по реда на препращането по чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е обосновал решението си и с извода за невключване в предмета на договора на охраната на липсващата вещ, чиято левова равностойност се търси на основание чл.82 ЗЗД, във връзка с който няма формулиран от касатора въпрос.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8746 от 21.12.2015г. по гр.д. № 7003/2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.