О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
[населено място] ,06,11,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1051 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба С. С. М. чрез законния си представител С. Б. О. против решение № 2127 / 21.11.2013 год. по гр.д.№ 2127 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК – 8 състав, в частта в която е потвърдено решение от 08.03.2013 год. по гр.д.№ 11 758/2011 год. на СРС за отхвърляне предявения от касатора против Г. фонд иск,предявен,в евентуалност от неуважаването му срещу Г. фонд,против ЗК [фирма] ,с правоприемник З. „ Б. В. И. Г. „, и против ЗК [фирма],за обезщетяване на претърпени от смъртта на родител,в причинна връзка с ПТП от 04.09.2006 год.,неимуществени вреди – за разликата между присъдените в полза на касатора 50 000 лева и до размера от 100 000 лева, както и в частта,в която е потвърдено отхвърляне на претенция за обезщетяване на имуществени вреди , в размер от 4 495 лв. / уточнение на въззивна жалба /.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяване в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, на чл.294 ал.1 вр. с чл. 295 ал.7 КЗ – по отношение обосноваване основателност на иска за обезщетяване на неимуществени вреди спрямо евентуалния ответник З. [фирма] , вместо предпочитания ответник – Г. фонд,както и с формален довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Касаторът оспорва правилността на довода на въззивния съд за недопустимо присъждане по иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на обезщетение по-голямо по размер от присъденото в тежест на делинквента по предходно провело се производство по иск по чл.45 ЗЗД.
Ответните страни не са депозирали отговор на касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Въззивният съд е счел за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение с правоприемника на ответника ЗК [фирма] – З. [фирма] , като е приел, че само с незаплащането на дължима от водача на увреждащото МПС,чиято гражданска отговорност е предмет на застрахователно правоотношение със същия застраховател,поредна застрахователна вноска,не е настъпило автоматично прекратяване на застрахователното правоотношение,след като застрахователят не е уведомил за последното Г. фонд, на основание чл. 294 ал.1 КЗ . В тази връзка се е позовал на постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 13.11.2012 год. по т.д.№ 607 / 2011 год. на ВКС , ІІ т.о.. Искът за търпими имуществени вреди,съизмерими с издръжката,която малолетният би получавал от починалия си родител до навършване на пълнолетие , въззивният съд е счел недоказан. Изцяло е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди от 50 000 лева , вкл. изрично е акцентирал,че с оглед настъпването на ПТП на 04.09.2006 год. и определяйки размера към момента на деликта,така определената сума е в пълно съответствие с обичайно присъдимите към този момент обезщетения в сходни случаи,доколкото не се доказват особени обстоятелства,обуславящи по-висок размер.Само като допълнителен аргумент за неприсъдимост на разликата до претендираните 100 000 лева / доколкото въззивната жалба няма за предмет и разликата от 100 000 лева до първоначално претендираните 150 000 лева / , съдът е посочил, че присъдимото по иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ обезщетение не може да надхвърля размера на присъденото в тежест на делинквента, по иск с правно основание чл.45 ЗЗД – в случая в размер на 30 000 лева,като разликата до присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева не е коригирана на това основание от въззивна инстанция, поради липса на въззивна жалба от осъдената страна.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса : Следва ли обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„да бъде ограничаван до размера на присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента ? Цитирана е противоречива задължителна за въззивния съд съдебна практика – решения , постановени по реда на чл.290 ГПК.
По така формулирания правен въпрос е образувано и висящо т.д. № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС – т.1 .Последното ,обаче, не предпоставя спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение , тъй като така формулирания правен въпрос е по съпътстващ и обусловен от изхода на друг решаващ за правния спор въпрос – по приложението на чл. 52 ЗЗД и определянето на справедлив и според въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева.Макар приложението на чл.52 ЗЗД да съставлява самостоятелен касационен довод, правен въпрос относим към нарушение принципите на определяне справедлив размер на обезщетението,съгласно същата разпоредба и ППВС № 4/1968 год. не е зададен и обоснован.Следователно , така формулираният не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,тъй като само отговор на същия не би рефлектирал върху крайните изводи на съда .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2127/ 21.11.2013 год. по гр.д.№ 2127/2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК – 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :