ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 840
С., 09.12.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Юстиниянова
Даниела Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3151/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. окръжна прокуратура и по касационна жалба на В. С. Ч. чрез пълномощник адв. Е. М. против въззивно решение № 32 от 01.04.2016г. по в. гр. дело № 49/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 492 от 30.11.2015г. по гр. дело № 1141/2015г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. С. Ч. сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан, ведно със законна лихва начиная от 03.04.2015г. до изплащане на задължението и отхвърлил иска до предявения размер 60 000 лв.
В изложения за допускане на касационно обжалва и двете обжалващи страни поставят въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което лицето е оправдано и критериите, от които следва да се изведе размера на обезщетението в контекст – справедливо репариране на вредите. Жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение правният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС; първият касатор се позовава на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; цитират се решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., вр. чл. 52 ЗЗД. Чрез посочената съдебна практика се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване на решението в уважената част на иска, по жалбата на касатора-ответник, и в отхвърлената част на иска по жалбата на касатора-ищец.
Жалбоподателите са подали писмени отговори, като всяка от страните оспорва на другата страна наличие на основание за допускане на касационно обжалване в обжалващата част на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставеният правен въпрос в изложенията на двете спорещи страни има значение за изхода на делото, включен е в предмета на спора и обуславя решаващите прави изводи за уважаването, респ. отхвърляне (частично) на исковата претенция, но не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите се позовават на Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968г. и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, като задължителна съдебна практика относима към прилагане на критерия за справедливост, дефинитивно определен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на неимуществените/имуществени вреди причинени от деликт, какъвто характер има и отговорността на държавата за вреди причинени от незаконни действия на правозащитните органи.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочената съдебна практика. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване в двете му фази-досъдебно и съдебно наказателно производство.
Размерът на обезщетението не е завишен.
Съдът е репарирал вредите причинени от конкретно повдигнатото обвинение в извършване на престъпления, за което ищецът е бил оправдан, като е отчел, как създалата се стресовата ситуация субективно е понесена от ищеца, респ. как се е отразила в личните, семейни, обществени и бизнес отношения на ищеца. При определяне размера на обезщетението е съобразена тежестта на повдигнатите обвинения в извършването на пет тежки умишлени престъпления, с предвидено наказание „лишаване от свобода” над пет години, периода на воденото наказателно преследване продължило четири години и пет месеца, наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” за период общо от 67 дни, забрана за напускане на страната за около една година, които са ограничили свободата на придвижване на ищеца; преценено е, че повдигнатите обвинения и предприетите следствени действия са засегнали честта и достойнството на ищеца, довели са до накърняване името и авторитета на ищеца сред близките, до злепоставяне пред клиенти на адвокатската му практика и пред търговски партньори в съвместен бизнес, както и пред обществото, с оглед дейността му като общински съветник – настъпил рязък спад в посещенията на клиентите и отдръпване на търговски партньори, провалени значими бизнес проекти (бил прекратен проект за изграждане на завод, провалили се договори с „Л. – Н.”, било прекратено участие на ищеца като партньор в дружество с чуждестранно участие), ищецът бил препятстван да участва в сесии на общинския съвет – поражения понесени в активната му трудоспособна възраст. Отчетени са субективните преживявания на ищеца на стрес, уплах, страх, омерзение, унижение, поява на здравословни проблеми, на търпени негативи в личен план, семеен кръг, социални и бизнес контакти, оценени като болки и страдания в причинна връзка с предприети незаконни действия на правозащитните органи. Съдът е определил паричния еквивалент на понесените от ищеца морални вреди, като се е ръководил от общоприетите принципи за морал, от стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и начина, по който увреденото лице лично е понесло вредата. Справедливостта е изведена от преценката на конкретни факти и обстоятелства и критерият не е приложен абстрактно. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретните факти и обстоятелства, различни за всеки отделен случай, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с цитирана от жалбоподателите съдебна практиката на Върховния касационен съд, установена с решения по реда на чл. 290 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят ищец поставя в частност и въпрос, дали продължителността на проведеното наказателно производство от 4 години и 5 месеца може да се определи като „разумен срок” по смисъла на чл. 6, т. 1 Е. и дали това не води до по-голям размер на обезщетението.
С обжалваното решение съдът е определил този срок като „продължителен”, но предвид броя на деянията по повдигнатите обвинения е преценил, че би могло да се постави в рамките на „разумен срок”. Срокът е съобразен от съда като относим критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а сумата за репариране на тези вреди в размер на 30 000 лв. сочи, че наред с другите факти и обстоятелства, срокът е допринесъл в значителна степен за формиране на обезщетението.
Предвид изложеното правеният въпрос относим към приложението на чл. 52 ЗЗД, с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32 от 01.04.2016г. по в. гр. дело № 49/2016г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ