О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр.София, 30.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 280/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. П. П. и А. П. Г. от гр. С. против решение от 28.10.2009 год. по гр.дело № 2006/2009 год. на Софийски градски съд, с което първоинстанционното решение от 02.12.2008 год. по гр.дело № 30312/2007 год. на Софийския районен съд е оставено в сила и установителният иск за собственост по отношение на тях е уважен.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото „по същия въпрос е постановено решение на СРС 51 състав, по гр.дело № 9024/2008 год., чиито мотиви и диспозитив са точно противоположни на обжалваното решение”.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Д., В. М. Д. и В. П. Д. от гр. С. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да уважи установителната претенция на ищците за конкретизиране на съсобствеността между страните, по отношение на дворното място, въззивният съд е констатирал етажна собственост, по смисъла на чл.37 ЗС и прилагайки чл.38, ал.1 ЗС е приел, че земята, върху която е построена сградата е обща част, при което разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗС определя дела на всеки собственик, да бъде съответен на стойността на неговия обект, съотнесена към стойностите на останалите самостоятелни обекти, към момента на учредяване на етажната собственост.
В изложението към касационната жалба касаторите не са посочили материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретното дело, а той е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, защото определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Цитираното решение от 16.07.2009 год. по гр.дело № 9024/2008 год. на СРС, 51 с-в, което не е влязло в сила, съдържа информация за приключил спор по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ на ниво първа инстанция, с който процентно е определена съсобствеността на И. и В. Д. от дворното място в м.”Г”, цялото с площ от 990 кв.м. и идентично с предмета по настоящия спор. При отсъствие на доказателства, че постановеното решение е влязло в сила, както и поради непосочване на материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 28.10.2009 год. по гр.дело № 2006/2009 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на М. П. П. и А. П. Г. от гр. С., с вх. № 67298/04.12.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: