О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 04.08.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 82/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 297 от 10.06.2002 г. по гр.д. № 3223/2000 г. на Бургаски районен съд, оставено в сила с решение ІV- 136 от 25.08.2008 г. по гр.д. № 687/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд ответниците Д. А. К., Е. П. К., К. С. К., И. П. К. , Р. В. М., “П” О. , А. Л. Л., К. Г. К., И. Б. К., В. Б. Б., В. С. Д. и Г. С. П. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на “Д“ АД- С. владението на бивша нива от 21, 894 дка, представляваща сега имоти № 6* и 10 по кадастралния план на вилно селище “Д” от 1999 г.
Ответниците /с изключение на “П” О. , Р. В. М. и А. Л. Л. / са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Формулират материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които считат, че въззивният се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или е налице противоречиво решаване от съдилищата-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а се позовават също така и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поради естеството на спора разглеждането на жалбите би имало значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на съдебната практика. Представят решения на ВКС по приложението на ЗСПЗЗ.
Ищецът оспорва жалбите, като намира, че не са налице и основания за допускането им за разглеждане, като също се позовава на отделни решения на ВКС.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на четири ниви- бивши земеделски земи, възстановени на ответниците / или на праводателите им/ по реда на ЗСПЗЗ и заети от тях, но намиращи се в очертанията на ваканционно селище “Д”, което е включено в капитала на ищцовото дружество и то претендира предаване на владението им. За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на имотите като правоприемник на бившето държавно предприятие ТК “Б”, на което земята е била предоставени за стопанисване и управление с цел изграждане на курортния комплекс. По отношение правата на ответниците е прието, че е налице проведено мероприятие, което по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имотите.
1. В жалбата на К. К. , И. К. и В. Б. и изложението към нея от 29.10.2008 г. като съществен материалноправен въпрос се поставя този дали е налице валидно отчуждаване на земята по тогава действащия Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г. / отм./, както и въпросът свързан с приложението на чл.2 от ЗВСОНИ при наличие на отчуждаване за благоустройствени мероприятия, като тук се твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 1* г. на ВКС, 4 г.о. и определение № 1* г.о ВС. Като процесуалноправен се поставя въпросът, че при ревандикационния иск съдът следва на първо място да се произнесе по правото на собственост на ищеца, а не по опровергаване правото на собственост на ответника- противоречие с практиката на ВС, изразена в решение № 2* г. на І г.о.
Като съобрази данните по делото и доводите на страните ВКС намира, че жалбоподателите, чието е задължението за това, не обосновават наличие на нито едно от основанията за допускане на жалбата им за разглеждане. Преди всичко първият поставен от тях въпрос не е определящ за изхода по делото, тъй като е без значение как и на какво основание бившата земеделска земя и земя от горския фонд е била предоставена на дадено държавно стопанство предприятие за стопанисване и управление. Ако са налице предпоставките за възстановяване на земята към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, тя се връща на бившите собственици, като само в изрично уредени хипотези се запазват правата на третите лица. Освен това не се касае за същинско отчуждаване с промяна на формата на собственост, а само за промяна в предназначението на земята, която от държавния поземлен или горски фонд се отрежда за мероприятие на туризма с изграждане на ваканционно селище. Независимо от това въззивният съд е изследвал подробно и този въпрос и въз основа на събраните по делото доказателства за произхода на терена, върху който е изградено селището, е достигнал до извода, че производството по ЗООЗП е осъществено и терените са заети след заплащане на обезщетение на АПК, а горските площи са предадени без да се изключват от ДГФ с акт на съответния компетентен министър, както е изисквал чл.8 от ЗГ / отм./.
При поставянето на втория въпрос явно се има предвид поддържаното от касаторите становище / т.2 от жалбата/, че е налице незаконно отнемане на земята и затова тя следвало да се възстанови по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ- т.е. по право. Тези доводи са неотносими към настоящия спор, тъй като възстановяването на земеделските земи се извършва по специалния закон -ЗСПЗЗ, като по делото не е било спорно, че към момента на образуване на ТКЗС те са принадлежали на наследодателите / или праводателите / на ответниците. Разпоредбите на другите реституционни закони нямат приложение в случая, както и цитираните решения 1656-95 г. на ВКС, 4 г.о. и определение № 1* г.о.
Третият въпрос е от процесуално естество, но освен че не е от значение за изхода на делото, е поставен и некоректно, тъй като въззивният съд е постъпил именно по начина, описан в жалбата- след като е установил, че ищецът е собственик, е обсъдил и правата на ответниците, тъй като ако ти имаха основание за възстановяване на земите, искът би бил отхвърлен. В този смисъл решението не е в противоречие, а съответства на цитираната съдебна практика- решение № 2419/ 60 г. на ВС, І г.о.
2. По жалбата на И. К. и К. К. и Д. К. и Е. К. се поставя само въпросът за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, който действително е определящ за изхода делото. Неоснователно е обаче твърдението, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Преди всичко това не се потвърждава от сравнението с представените решения на отделни състави на ВКС, както и ТР № 6/ 2006, тъй като в тях се разглеждат други въпроси на земеделската реституция, а не конкретно приложението на чл.10б ЗСПЗЗ. Няма отношение към въпроса и ТР № 1/95 г., тъй като то обобщава практиката по приложението на друг реституционен закон- ЗВСОНИ.
Независимо от това следва да се посочи, че решението на въззивния е в съответствие с постоянната, трайно установена и повтаряща се практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, като към предмета на настоящото дело значение имат следните, еднозначно решавани въпроси, че
-мероприятието може да е в рамките или извън строителните граници на населеното място;
– не е необходимо строителството, ако има такова / и независимо дали е в чертите на плана или извън него/ да е законно, за разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ;
– отделните имоти се разглеждат като част от цялото и затова е без значение, че върху конкретен имот няма сграда или друго строителство, след като той попада в очертанията на терена, зает от съответното мероприятие;
– дали е налице мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността се преценява във всеки конкретен случай с оглед установените по делото фактическите обстоятелства, като се има предвид и тълкувателната разпоредба на §1в от ДР към ППЗСПЗЗ.
По изложените съображения следва да се приеме, че няма основание и тази жалба да се допусне до разглеждане.
3. По жалбата на В. С. Д. и Г. П. се поставят аналогични въпроси /за приложението на ЗВСОНИ, за отчуждаването по ЗООЗП, за предмета на ревандикацонния иск/, на които е отговорено по повод жалбите на другите касатори, поради което и тази жалба не следва да се допуска до разглеждане. Развитите в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са извън предмета на производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да се обсъждат.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 25.08.2008 г. по гр.д. № 687/ 2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Осъжда Д. А. К., Е. П. К., К. С. К., И. П. К. всичките със съдебен адрес гр. К., ул. “. № 9, офис № 2, чрез адв. Ц, К. Г. К., И. Б. К., В. Б. Б.- съдебен адрус гр. Б., ул.”Г” № 7а, ет.4, чрез адв. А, В. С. Д. от гр. К., ул.“Републиканска” № 83 и Г. С. П. от гр. К., кв. “В”, бл.40 да заплатят на “Д” АД- С. разноски по делото за настоящото производство в размер на 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: