3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 841
София, 14.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 986/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Я. срещу решение № ІІ-15 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 1860/2010 г. на Бургаския окръжен съд. С последното е потвърдено решение № 492 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 7139/2009 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че Г. С. Д. му дължи сумата 14 000 лв. по запис на заповед от 30.05.2008 г., за която сума на основание чл.417, т.9 ГПК му е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 5819/2009 г. на Районен съд- Бургас.
В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което се иска касиране на въззивното решение.
Ответната страна Г. С. Д. в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване, като изразява становище и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения с правно основание чл.422 ГПК иск, въззивният съд приел, че при релевирано от длъжника възражение за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК, ищецът – заявител не е доказал пораждането на задължението по това каузално правоотношение въпреки дадените му указания от съда.
В изложението на основанията за достъп на въззивното решение до касационно обжалване касаторът поставя като обуславящи изхода на спора въпроса длъжен ли е съдът да изследва дали съществува вземане в полза на бенефициента по каузалната сделка, плащането по която е обезпечено със записа на заповед, или е достатъчно съдът в производството по чл.422 ГПК да се ограничи единствено до проверка на редовността на менителничния ефект.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Така поставеният въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обуславящото му значение за изхода на спора, но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , какъвто допълнителен критерий е въвел касаторът. По него е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, израз на която са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 149/05.11.2010 г. по т. дело № 49/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 5/02.02.2012 г. по т. дело № 75/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 173/12.01.2011 г. по т. дело № 901/2009 г. на ВКС, I т. о., съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Въззивният съд изцяло се е съобразил при постановяване на решението си с цитираните решения, което обуславя извод, че не са налице основания за допускането му до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-15 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 1860/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: