О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
гр.София, 16.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 454/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Р. Николов от гр. София срещу решението от 30.12.2009г., постановено по гр. дело № 7456/2009г. на Софийски градски съд, ІV В отделение в частта, с която не са уважени исковете му за неимуществени вреди и за обезщетението за забава в пълен размер. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, поради допуснато от съда нарушение на чл.52 ЗЗД и поради необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като допълнителни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материално правния въпрос за спазване на принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението с оглед на вида на увреждането и периода на болките и страданията. Касаторът се позовава на Постановление №4 от 23.12.1968г. за да обоснове противоречие на решението по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована само с точното прилагане на закона за спазване на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди.
В писмен отговор Застрахователна компания “У.” АД – ответник по касацията, счита въззивното решение в обжалваната му част за правилно и като постановено при спазване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Спор по фактите за настъпването на застрахователното събитие на 17.01.2004г., вината на водача на МПС “И.” с рег.№С 4624 РК, съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между водача и З. “В.” АД, чиито правоприемник е “У.” АД няма. Единственият спорен въпроса е за размера на обезщетението, което застрахователя дължи на увредения по предявения по чл.407, ал.1 ТЗ отм. иск. За да приема за основателен иска в размер на 500лв. и за да го отхвърли за разликата до 4000лв., въззивният съд е съобразил констатациите на епикризата от 2004г., благоприятното развитие на здравословното състояние на ищеца, травмите, които му са били причинени изцяло по вина на водача на МПС.
Касаторът е посочил релевантния за крайния изход на делото по главния иск материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона. Не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. Съдът съобразява обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на една от предпоставките по т.3 – точното приложение на закона не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Съгласно т.4 на ТР 1-2010г. на ОСГТК на ВКС двете предпоставки трябва да бъдат налице в тяхната комулативност – разрешения от съда правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а в тази насока аргументи от страна на жалбоподателя не са изложени. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 30.12.2009 г., постановено по гр.д. №7456/2009г. на Софийския градски съд, ІV В отделение, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: