О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №622 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], в несъстоятелност, чрез адвокат Д. П., с вх.№3669/ 10.07.2012 г.на Варненския апелативен съд, срещу решение №182 от 27.06.2012 г. по в.т.д.№292/2012 г. на Варненският апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №346 от 0.03.2012 г. по т..№660/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО, с което на основание чл.710 ТЗ, поради неприемане на предложения оздравителен план от събранието на кредиторите, проведено на 21.02.2012 г./ арг. от чл.703, ал.6 ТЗ/, дружеството – касатор е обявено в несъстоятелност. Постановено е прекратяване на дейността му, прекратяване правомощията на органите на дружеството и е лишено от правото да се разпорежда с имуществото си. Постановено е още започване на осребряване на имуществото му. С обжалваното решение въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че предложеният оздравителен план не е бил приет от събранието на кредиторите, проведено на 21.02.2011 г., според изискванията на чл.703,ал.4 и ал.6 ТЗ, поради което дружеството следва да се обяви в несъстоятелност.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като са налице основанията на чл.705, ал.2 ТЗ. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява, че по-нататъшното извършване на стопанска дейност от дружеството ще доведе до увеличаване на неговата задлъжнялост, поради което не са налице основанията по чл.710 ТЗ. Поставя като значим за изхода на делото процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, защото счита, че в случая съдът не е обсъдил в съвкупност всичките събрани доказателства. Подържаното от него допълнително основание за достъп до касация следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК с оглед доводите му, че посоченият процесуален въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППлВС7-1965 , ТР1-2001 г., решение №15/06.02.2012 г. по гр.д.№311/2011 г. на ВКС, ІІ Г.О., решение №1985/17.10.2005 г. по гр.д.№1075/2005 г на ВКС, ІV Г.О. и решение №1041/01.07.1999 г. по гр.д.№340/1999 г. на ВКС, V Г.О.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Основанието за достъп до касация представлява формулиран от касатора правен въпрос, залегнал в предмета на спора, обусловил конкретните правни изводи на съда, разрешен при наличие на някои от допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Поставеният от кастора процесуален въпрос за задължението на съда да преценява събраните по делото доказателства въобще не е обусловил правните изводи на съда. След като решението на общото събрание на кредиторите, проведено на 21.02.2012 г. не е приело предложения оздравителен план съобразно чл.703, ал.4 и ал.6 ТЗ, съдът на основание чл.710 ТЗ е длъжен да обяви дружеството в несъстоятелност, без да обсъжда каквито и да е било доказателства. Съдът по несъстоятелността се произнася по утвърждаването на плана, само ако той е приет от събранието на кредиторите-арг. от чл.704, ал.1 ТЗ.Постановените обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратяване дейността му, прекратяване правомощията на органите му, лишаването от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, както и постановеното започване на осребряване на имуществото му, са законни последици от обявяването му в несъстоятелност. Тези правомощия на съда произтичат от очертаното в чл.711 ТЗ съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност.
При това доводът за необсъждане на доказателствата по делото е относим кът твърдяната неправилност на обжалваното решение, представляваща основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което не може същевременно да представлява и основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №182 от 27.06.2012 г. по в.т.д.№292/2012 г. на Варненският апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №346 от 0.03.2012 г. по т..№660/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: