4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
гр. София, 19.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3549 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. К. против решение № 61/21.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 885/2013 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението на въззивния съд, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.224 КТ. Съдът е приел, че исковете са неоснователни и е потвърдил решение № 1430 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1364/2013 г. на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.224 КТ, предявени от ищеца против А. „М.”. В решението е прието за установено, че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „главен митнически специалист” до 09.01.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, т.12 КТ, със заповед № 26 от горната дата, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че уволнението е извършено законно, след като с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. е бил приет нов класификатор на длъжностите в администрацията, в който е било предвидено, че длъжността „инспектор” в А. „М.” ще се заема по служебно правоотношение и е била утвърдена Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, в която (§ 9, ал.1 ПЗР) е било предвидено, че служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” се преназначават на длъжност „инспектор” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 ПЗР ЗИДЗДС. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, са отхвърлени като неоснователни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос за разграничението на основанията по чл. 328, ал.1, т.2 КТ и чл. 325, т.12 КТ, когато длъжността се запазва с несъществена промяна на възложените трудови функции, а твърдението е за противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба А. „М.”счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като в обжалваното въззивно решение е прието, че за длъжностите „главен митнически специалист” и „инспектор” при А. „М.” е предвидено осъществяване на идентични основни трудови функции. Проверката на този факт не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а проверката относно обосноваността на акта следва да се извърши в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но само доколкото са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като след тези основания не е необосноваността на съдебното решение.
Независимо от това, изводите на въззивния съд по приложението на чл. 328, ал.1, т.12 КТ са в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, като дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение е без правно значение. Съгласно установената съдебна практика (решение № 231 от 12.06.2013 г. по гр.д. № 1353/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановено по чл. 290 ГПК), основанието за уволнение по чл. 325,т.12 КТ е налице, когато длъжността е определена за заемане от държавен служител и в случаите, когато са премахнати част от присъщите и трудови функции или са и възложени нови такива. Когато заемането на длъжността по служебно правоотношение е разпоредено с нормативен акт (съгласно § 9 ПЗР НПКДА, служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжността „главен митнически специалист” се преназначават на длъжност „инспектор” при А. „М.”), работодателят следва да приложи основанието за уволнение по чл. 325, т.12 КТ, независимо колко от присъщите за длъжността трудовите функции са запазени и преминали към новата длъжност, който извод е формиран и в обжалвания съдебен акт. В този смисъл произнасянето от страна на въззивния съд по правния въпрос е съобразено с трайната и задължителна практика на ВКС по него, като представените две решения на ВКС касаят друга фактическа обстановка е изводите на ВКС по тези решения не противоречат на изводите на въззивния съд по правния въпрос.
С оглед изхода на спора пред настоящото инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски, в размер на 290 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61/21.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 885/2013 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА В. В. К. от [населено място], [улица], вх., ет. да заплати на А. „М.” сумата 290 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.