ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 841
София, 22.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…., като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2315 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните по делото.
Касаторът-ищец А. Н. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.К. К. от ВАК е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлено искането за поставяне под пълно запрещение на К. Н. М.. Подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, и да бъде уважено искането за поставяне на М. под пълно запрещение на основание чл.5 ЗЛС.
Касаторът- ответник К. Н. М. от [населено място] е подала чрез назначения й от съда особен представител адв.П. М. от ВАК касационна жалба срещу въззивното решение № 209 от 15.12.2015 г по гр.дело № 577/2015 г на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение в частта, с която е поставена под ограничено запрещение на основание чл.5 ал.1 ЗЛС.Подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а искането за поставяне на М. под ограничено запрещение да бъде отхвърлено като неоснователно.
Касаторът-ответник А. Н. М., чрез процесуалния си представител адв.К. К. от ВАК е подала касационна жалба срещу въззивното решение, в частта с която е отхвърлено искането за поставяне под пълно запрещение на К. Н. М.. Подържа, че в обжалваната части въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, и да бъде уважено искането за поставяне на М. под пълно запрещение на основание чл.5 ЗЛС.
Страните взаимно си оспорват подадените касационни жалби по съображения, подробно изложени в писмен отговор, изходящ от всеки от пълномощниците им.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата А. Н. М. е сестра на К. Н. М. и единствен близък неин роднина.През 1972 г ответницата е диагностицирана със заболяване „параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, с непрекъснато протичане и промяна в личността“.Поради системното си недохранване е заболяла от активна белодробна туберкулоза.Живеейки самостоятелно ответницата не си купувала и не приема предписаните лекарства, което е довело до сериозно влошаване на здравето й и я е направило дезориентирана и агресивна.С решение № 657/19.3.2007 г по ч.н.д № 847/2007 г на Варненски районен съд К. е била настанена на задължително лечение в Д. [населено място] за срок от три месеца, на основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето.От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза е установено, че душевното заболяване на ответницата е довело до психични нарушения, вследствие на шизофренната психоза. С оглед душевното си заболяване последната не може да се грижи за своите работи, интереси и дела и следва да бъде поставена под запрещение.Този извод е обоснован от продължителността на заболяването, непрекъснатия му ход в последните 10-15 години, неговата лоша прогноза и промяната на личността.Въззивният съд е изслушал лично ответницата, която продължително е пребивавала в хоспис и е приел, че понастоящем тя е в ремисия, което сочи че заболяването се повлиява от лечението.Съобразено е, че след ратифициране през 2012 г от РБ на Конвенцията на О. за правата на хората с уврежданията, всеки психично болен трябва да живее в условия, при които се зачита неговата лична воля и начина му на живот.Настоящата ремисия е дала основание на съда да постави К. М. под ограничено запрещение, тъй като тя може да се грижи за по-леките си ежедневни дейности, но същевременно има нужда от помощ при организиране на лечението си. Срещу евентуални користни подбути от страна на близките й може да бъде защитена от органа по настойничеството.Недопустимо е обаче такива подбуди да бъдат основание за пренебрегване на тежкото заболяване на М. и за пълното отхвърляне на иска.
По жалбата на касатора-ищец.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поставени са следните въпроси :
1/Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да се произнесе по наличието и на двата критерия-медицински и юридически и тяхното кумулативно прилагане и дали лицето, чието поставяне под запрещение се иска може да се грижи за своите работи.
2/Длъжен ли е въззивния съд, по смисъла на императивната разпоредба на чл.236 ал.2 ГПК да изложи мотиви, в които да обсъди всички доводи и възражения на страните.Посочено е, че този въпрос обосновава приложение на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Представени са следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика.
3/Може ли да се постигне привеждане на законодателството на РБ в съответствие с Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания, като не се прилагат законовите разпоредби на чл.5 от действащия ЗЛС и ще бъдат ли по-добре защитени интересите на хората с психически увреждания, ако не се прилага действащия закон.Сочи се, че този въпрос обосновава приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
4/Може ли въззивният съд да приеме, че искането за поставяне под пълно запрещение е основано на користни подбуди и финансова заинтересованост на ищеца по иск за поставяне под запрещение, ако по делото не са ангажирани доказателства за това.
По първите два въпроса.
Съгласно Постановление № 5/79 г от 13.2.1980 г и решение № 214 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2015 г., III г. о., ГК, съставляващо задължителна съдебна практика, чл. 5, ал. 1 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерии – слабоумие или душевна болест. Под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси – т. 5 на ППВС № 5/1979 г.Особеното в това производството се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска и след него ако съдът се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната психика да изслуша разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза.Предмет на иска по чл.5 ЗЛС е поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето.Смисълът на непосредствения разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина и съставлява гаранция срещу недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице.Съдът може задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника като влезе в непосредствен личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка.Принципът за непосредствеността е важен момент от производството за поставяне под запрещение. Съдът е този, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието ще определи какво да бъде запрещението-пълно или ограничено.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Във всички посочени от решения безпротиворечиво е прието, че предпоставки за поставянето на едно лице под пълно запрещение, в кумулативна връзка помежду им, са то да страда от душевна болест или слабоумие /медицински критерий/ и в това си състояние да не може да се грижи за своите работи /юридически критерий/. Произнасянето от въззивния съд в разглеждания случай по приложението на чл. 5 от ЗЛС не е в противоречие, а в съответствие с тази практика с оглед приетото наличие на заболяване на ответницата от душевна болест , при отчетена ремисия и възможност тя да се грижи за своите работи.
По поставения от касатора-ищец процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в това число представената с изложението такава.Напротив изводите на въззивния съд са съответни на постоянната практика на ВКС по приложението на закона, обезпечаваща точното му прилагане. Установени са, след обсъждане на всички доказателства по делото медицинският (който е безспорен) и юридически критерии за поставяне под запрещение. Обосновано състоянието й е прието като такова позволяващо ответницата да бъде поставена под ограничено запрещение.Отчетени са честотата на болестните пристъпи, характера на болестните прояви и отражението им върху възможностите на касаторката да води самостоятелен начин на живот.При формиране на решаващите си изводи по спора въззивният съд се е съобразил и със задължителната практика на ВКС – ППВС № 5/79 г., отчитайки спецификата на производството за поставяне под запрещение – извършил е непосредствен разпит на лицето с целта по т. 1 от постановлението, изслушал е свидетели измежду близките му и експертиза.
Следователно по първите два въпроса не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Третият и четвъртият от поставените въпроси не са обсъдени в мотивите на въззивното решение, не са подготвили/обусловили изводите на съда.Следователно не могат да обосноват достъп до касационен контрол.Тези въпроси са абстрактно и общо-теоретично формулирани и нямат връзка с конкретния правен спор.
По жалбата на касатора-ответник.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Подържа се, че :
-съдилищата не са взели предвид здравословното състояние на освидетелстваната ;
-съществува колизия в интересите на страните по делото
-При поставяне на лицето под ограничено запрещение следва ли да се вземе предвид моментното му състояние или състоянието му в по-продължителен период от време-основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед заявеното в изложението, настоящият състав на ВКС намира следното : По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал. 2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т. 1 от ТР № 1/19.II.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касаторът-ответник не отговаря на посочените изисквания. В него не е поставен конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил извода му за наличие на предвидените в чл. 5, ал. 2 от ЗЛС предпоставки.Кратките релевирани в него съображения са оплаквания за необоснованост, а те представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането на такова. Както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд.Това обуславя невъзможността за преценка за наличие на твърдяното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 209 от 15.12.2015 г по гр.дело № 577/2015 г на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.