О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
С. 23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2409 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя М., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 335 от 13.03.2017г. по в.гр.д. № 2381 по описа за 2016г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 2689 от 30.06.2016г., поправено с решение № 3973 от 31.10.2016г., постановени по гр.д.№ 16478/2015г. на Районен съд Варна, в частта в която е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата от 35 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 10.09.2014г.,на основание чл.200 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете 28.12.2015г., сумата 4 616.89лв., обезщетение за забава върху главницата от 35 000лв. за периода 10.09.2014г.- 27.12.2015г., както и в частта, с която са му присъдени разноски 1 854.68лв., като е отменил решението на В. в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Д. П. Д. разликата над сумата от 35 000лв. до 40 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и за разликата над сумата 4 616.89лв. до 5 287.57лв., обезщетение за забава и разликата над сумата 1 854.68лв. до 1 946.50лв. присъдени разноски, като в посочените части исковете са отхвърлени и са присъдени разноски.
В. съд е постановил акта си след като е приел, че ищецът, който е заемал длъжността „общ работник”, при изпълнение на поставената му в деня на злополуката трудова задача – демонтиране на скеле, е действал при условията на груба небрежност. На височина 12м., преминавайки на ръце /висейки извън парапета/ по хоризонтални тръби, осланяйки се на захвата на собствените си ръце в ръкавици, като не е стъпил върху дървените греди, вместо да слезе на стила на хамбара и да се изкачи отново на съответното ниво, без обезопасителен колан и без закопчана с подбрадник каска, независимо, че е получил такива /както и работно облекло и обувки/, ищецът е пренебрегнал елементарни правила на безопасност, които не би пренебрегнал и най-небрежният общ работник, който не желае да пострада или да се нарани. В. съд е корегирал възприетият от първата инстанция процент на съпричиняване / 20% /, който е увеличил на 30%, отчитайки, че последната не е съобразила установеният факт, че пострадалият е употребил алкохол /0.53 промила е концентрацията на алкохол в кръвта му, съгласно протокола за химическа експертиза/. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил: полученото увреждане – тежка черепно—мозъчна травма, контузия на мозъка, десностранен хематом на твърдата мозъчна обвивка, оток на мозъка, счупване на черепната основа, контузия на белите дробове, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и съпътстващите това състояние изключително тежки болки, продължителността на лечението – три месеца в болница /включително няколко медицински интервенции/ и около месец-домашно лечение, когато не е могъл да се самообслужва, установеният с медицинска експертиза факт, че процесната злополука се е отразила на психиката на ищеца, който е развил леки емоционално-волеви и когнитивни нарушения и специфични фобийни изживявания, паметови нарушения, безинициативност, установените с гласни доказателства обстоятелства, че понастоящем изпитва затруднения при комуникацията, има нарушения в говора, забавен реакции, проблем в ориентацията, нервничи, оплаква се от главоболие и главозамайване, може да се предвижва сам на кратки разстояния, не работи, с ЕР на ТЕЛК № 2736 от 1.10.2015г. му е определен 76% намалена работоспособност. В. съд е съобразил определеният от първата инстанция общ размер на дължимо обезщетение 50 000лв./от което е приспаднал 30%/, с решаващите мотиви, че независимо, че ищецът е предявил иск за 80 000лв., не е обжалвал решението на районния съд в отхвърлителната част над определените му 50 000лв.
В представеното изложение, касаторът като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните три въпроса: 1. относно прилагането на критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочени от него две решения на ІV г.о. /по гр.д.№ 4686/2013г. и гр.д.№ 1543/2011г./, 2. относно предпоставките, при които следва да се намали отговорността на работодателя при проявена от работника груба небрежност, по който се позовава на решение на ІV г.о. по гр.д.№ 1364/2016г. и на влязло в сила решение на ОС Ямбол по гр.д.№286/2014г. и 3. за задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия и критериите за намаляване обезщетението, който също счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочени от него решения на ОС Варна и Я..
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на практика на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав намира, че по така поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото независимо, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания.Съображенията:
Принципният въпрос за предпоставките, при които следва да се намали отговорността на работодателя, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика. Посоченото от касатора решение по гр.д.№ 1364/2016г. е постановено по различен въпрос: „За необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и определеният от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат”. Съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – за да е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва същият поставен правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение на ВКС. Независимо от това следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил установената практика, съгласно която проявената от работника груба небрежност като основание за намаляване на отговорността на работодателя, се изразява в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. В този смисъл отговорът на третия, поставен от касатора въпрос за степента на намаление на отговорността на работодателя /съотношението на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия/ се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Затова, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Преценката се прави въз основа на конкретно установените по делото факти и не може да бъде извършена от настоящия състав без да се обсъдят всички ангажирани доказателства и без да се осъществи проверка на правните изводи на въззивиния съд, каквато дейност обаче в производството по чл.288 ГПК, касационната инстанция не може да извършва. Във връзка с третия поставен въпрос, следва още да се посочи, че доколкото в цитираните от касаторя решения на ОС Варна и Я., са разглеждани различни от процесните факти, същите не установяват наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/редакция ДВ бр.47/2009г./
По първият поставен въпрос относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение, е налице многобройна съдебна практика, която също е съобразена от въззивния съд. Съгласно цитираните решения по гр.д.№ 4686/2013г. и гр.д.№ 1543/2011г., справедливостта като критерии за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Преценката за съответните обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, е конкретна, в зависимост от установените факти и се прави въз основа на всички ангажирани по делото доказателства, поради което цитираната съдебна практика, която е постановена за други случаи, които са с различна фактическа обстановка, е несъотносима. Така поставеният въпрос също е фактически, изисква конкретна преценка на ангажираните доказателства, а такава преценка е не е възможно да се извършва в настоящето производство по чл.288 ГПК, в което се преценят само наличието или не на посочените предпоставки за допустимост /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 13.03.2017г. по в.гр.д. № 2381 по описа за 2016г. на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.