О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 841
София, 24 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2268/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалби на адв. Х. Б. М. като процесуален представител на Мария С. В. и адв. А. Т. като процесуален представител на Е. А. В. в качеството й на настойник на П. А. В. срещу решение №2153/24.11.2014 г. по в. гр.д. № 294/2014 г. на САС, ГО, VІІ състав.
С решението е потвърдено решение от 02.08.2014 год. по гр.д. № 2524/2008 год. на СРС, ІГО, 2 състав, с което са отхвърлени предявените от П. А. В. и Е. А. В. срещу Л. В. Д. искове с пр. осн. чл. 29 ,ал.1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта поради измама на договор за покупко- продажба, с който А. К. В. е продал на Л. В. Д. на недвижим имот – апартамент в [населено място] , ж.к. „Б., [жилищен адрес] вх.”б”, ет.4, обективиран в НА №102, том ІІ, рег. №8 438, дело №276/2009 на нотариус В. М. , договор за покупко продажба , с който А. К. В. е продал на Л. В. Д. недвижим имот -УПИ ІІІ-707а, кв.39 по плана на [населено място] с площ от 340кв.м. , ведно с построената в него двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 74,62 кв.м. ,обективиран в НА №110, том ІІ, рег. №8602, нот. дело № 280/2009 г. на нотариус В. М. и договор от 12.08.2009 г. , с който А. В. е продал на Л. Д. лек автомобил м. „Ф.” ; искове с пр. осн. чл. 31,ал.1 ЗЗД на Е. А. В. , П. А. В. и Мария С. В. срещу Л. В. Д. за прогласяване унищожаемостта на трите договора поради невъзможността на А. В. да разбира и ръководи действията си и искове по чл. 33,ал.1 ЗЗД на Е. А. В. , П. А. В. и Мария В. за прогласяване унищожаемостта на трите договора поради това, че А. В. е действал при крайна нужда при явно неизгодни условия при сключване им и са присъдени разноски.
Ответникът по касационните жалби Л. В. Д. оспорва касационните жалби по същество в представени по делото писмени отговори. Не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:
Касационната жалби са подадени в законоустановения срок, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 ОСГТК на ВКС/. . В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
По касационната жалба на Мария С. В. :
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване към тази касационна жалба , касаторът не е формулирал правен въпрос. Сочи , че следва да се дадат отговори на няколко важни процесуалноправни и материалноправни въпроси , обусловили изхода на конкретното дело и правната воля на съда , но същите не са изведени. Нямат такъв характер посочените в изложението въпроси: „Налице ли е подписване на договори за покупко- продажба, неотговарящи на реално договореното, съответно заблуждение на продавача”? и „Налице ли е ограничаване правата на ищцовата страна”? Същите нямат правен , а фактически характер ,доколкото отговор на тях може да бъде направен след конкретна преценка на събраните по делото доказателства и установените факти , поради което касаят извършената от съда оценка на доказателствата, а не направените от него правни изводи. Отделно от това не става ясно към коя част от решението са насочени , доколкото предмет на делото и на постановеното решение са няколко субективно и обективно съединени иска.
Изложението съдържа и множество оплаквания за неправилност на решението, които следва да бъдат разгледани едва в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Отделен остава въпроса, че липсва каквато и да е обосновка на сочените от него основания за допустимост.Същите се изброени общо и бланкетно без позоваване и представяне на задължителна или незадължителна съдебна практика, във връзка с критериите по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на решението,обжалвано с тази касационна жалба не следва да се допуска.
По касационната жалба на Е. А. В. в качеството й на настойник на П. А. В. .
В представеното с тази касационна жалба Изложение на основанията за допустимост на касационото обжалване, въпреки неговата пространност, също липсва правен въпрос: В пункт 1 –ви от него се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се допускане на свидетели след приемане на доклада по делото . Във връзка с така твърдяното процесуално нарушение касаторът се позовава на многобройна съдебна практика – решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК ; в пункт ІІ-ри от изложението касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение , доколкото в него не се излагат мотиви по съдържащото се във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по допускането на свидетелите. В подкрепа на това оплакване и относно предметния обхват на въззивното решение също се сочи практика на ВКС със задължителен характер. В пункт ІІІ-ти от изложението се сочи, че решението е неправилно и необосновано след . което се излагат доводи ,обосноваващи тези оплаквания и също се сочи съдебна практика. Правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК обаче не е формулиран. Съгласно разясненията дадени с ТР 01/19.02.2010 год. по ТД/1/2009 г. съдът не може служебно да формулира правният въпрос , който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил решаващата воля на съда доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса. Той би могъл само да го уточни или конкретизира.При липса на правен въпрос както вече се посочи касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2153/24.11.2014 г. по в. гр.д. № 294/2014 г. на САС, ГО, VІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: