О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
С., 26.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 4212 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, предл. първо ГПК, образувано по частна жалба на Л. И. К. срещу Разпореждане № 2079 от 27.09.2013г. по въззивно т.д.№ 616/2012г. на АС Варна, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба вх.№ 5029 от 26.09.2013г., подадена от К. за изменение на постановеното по делото решение № 79 от 25.03.2013г. в частта за разноските.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Твърдението е, че жалбоподателят е поискал с молбата изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските или поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като разноските били възложени на него като физическо лице, а той не участва в производството- страна по делото е [фирма]. С ненаименован акт /разпореждане или определение/ съдът в незаконен състав /еднолично/ приел, че искането по чл.248 ГПК е просрочено, независимо, че К. не е страна по спора и не е получавал съдебните актове в лично качество. Оплакването е и, че съдът не се е произнесъл по молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка.
Постъпил е отговор от насрещната страна Т. Д., в който се оспорва основателността на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, но е неоснователна.
С Решение № 79 от 25.03.2013г. по в.т.д.№ 616/2012г. Апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което по иск на Т. К. Д. с правно основание чл.129,ал.1, предл. трето ЗТР е признато за установено по отношение на [фирма], че вписването в ТР на обстоятелството, че Л. К. е управител на дружеството е несъществуващо и с оглед изхода на спора е възложил отговорността за направените разноски върху К..
На 08.04.2013г. е била депозирана молба вх.№ 187 от [фирма], [населено място] чрез управителя Л. К. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, по съображения, че осъден за разноски е неучаствалият в делото Л. К., а страна по спора е [фирма]. С разпореждане № 829/09.04.2013г. Варненския апелативен съд е оставил без разглеждане молбата по съображения, че К. е осъден в лично качество на вписан управител на [фирма], В. като отговорността за разноски е негова лична, а не на дружеството, което не е дало повод за завеждането на иска- процесното атакувано вписване е по заявление на К. като заинтересовано лице по чл.30,ал.2 във вр. с чл.1 ЗТР. По частна жалба на [фирма], представлявано от К. срещу това разпореждане, с Определение № 607 от 20.09.2013г. по ч.т.№ 2392/2013т. състав на ІІ т.о. на ВКС то е потвърдено по съображения, че при така постановения диспозитив за разноските, правен интерес да иска изменението има само лицето, върху което е възложена отговорността за тях, за дружеството такъв правен интерес не е налице и то не е легитимирано да подаде молба по чл.248 ГПК, поради което оставянето й без разглеждане е законосъобразно.
С оглед на изложеното, твърденията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за постановените актове на съда е неоснователно. От подадената от името на дружеството, но чрез управителя К. първа молба вх.№ 187 от 08.04.2013г. е видно, че той е запознат със съдържанието на решението и съдържащото се в него определение за разноските. С оглед на това констатацията в обжалваното разпореждане № 2079 от 27.09.203г., че подадената молба от 26.09.2013г. по чл.248 ГПК е просрочена, е законосъобразна. Неспазването на преклузивния едномесечен срок води до недопустимост на производството и оставяне без разглеждане на искането по чл.248 ГПК.
С довода, че няма произнасяне по искането му по чл.247 ГПК жалбоподателят следва да сезира апелативния съд.
Неоснователни са възраженията, свързани с валидността на обжалвания акт- той е наименован разпореждане – акт, който въззивният съд може да постанови, а едноличното му изготвяне от докладчика е обусловено от обстоятелството, че не е налице произнасяне по съществото на спора а по преценката за редовността на постъпилата молба по чл.248 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждане № 2079 от 27.09.2013г. по въззивно т.д.№ 616/2012г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.