2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
София, 31.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2347 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. И. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. Т., против решение № 26 от 24 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 777/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 1663 от 27 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 3339/2012 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне на предявения от П. П. А., с адрес в [населено място] (като наследник), против В. Г. Б., с адрес в [населено място], иск на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .., нот.д. № ../20.. г. на нотариус Ж. М., а именно апартамент №.., с идентификатор ….., намиращ се в [населено място], ул. „…”, № …, вх. А, ет. 5, с площ от 41,76 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 20, с площ от 3,16 кв.м. и таванско помещение № 13, с площ от 4,05 кв.м., поради съществуващ порок във волята на продавача Т. П. А., починала на 06.11.2009 г., като формирана при условията на заплашване, и е отхвърлен предявеният от П. П. А. (като наследник) против В. Г. Б. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №.., нот.д. № ../20.. г. на нотариус Ж. М., а именно апартамент № .., с идентификатор ……, намиращ се в [населено място], ул. „…..”, № .., вх. А, ет. 5, с площ от 41,76 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 20, с площ от 3,16 кв.м. и таванско помещение № 13, с площ от 4,05 кв.м., поради неплащане на продажната цена, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилността на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Нарушенията от процесуално естество са допуснати във фазата на постановяване на съдебния акт и са намерили израз в оценката на събраните доказателства от страна на окръжния съд. Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетелите на ищцовата страна. Неправилно приел и че с оглед възрастта и интелекта на Т. А. към 2007 г. не можело да се приеме, че у нея преди и по време на сключване на процесния договор е съществувал основателен страх, възбуден от ответника, който страх да е имал своята мотивираща роля за поведението й по сключване на договора. Неоснователно съдът интерпретира липсата на контакти на продавачката с близки и роднини за известен период от време. Пълен превес е даден на доказателствата, подкрепящи тезата на ответника. Липсва внимателна оценка на свидетелските показания и на писмените доказателства, установяващи подадени сигнали и изразени изявления на А.. Неправилно е оценено незавеждането от страна на А. на дело приживе, тъй като изявленията й до прокуратурата и пред свидетелите, както и кратния период от довеждането й в София до смъртта й през същата година, а също тежкото й здравословно състояние логично обясняват този факт и той не следва да бъде приет за значим за спора. Твърди се, че събраните доказателства за установяване на пороците във волята на прехвърлителката, макар и в основата им да са поставени косвени свидетелски показания на свидетелите на ищцовата страна, създават достатъчна основа за извод, че поведението на А. пред нотариуса е било резултат на външно повлияване на психиката й. Подчертава се, че няма събрани доказателства А. да е увеличила имуществото си с получената сума по договора, каквато е отразена като платена в нейна ползва в нотариалния акт, нито дори за това дали ответникът е разполагал с такава сума при сделката. Оценката на подписа на продавачката в случая не следва да се разглежда абстрактно и извън контекста на доказателствата за развитието на отношенията между страните и връзката с изявленията на самата А.. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и се твърди очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът В. Г. Б. от [населено място], чрез адв. М. К., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание както за допускане на касационното обжалване, така и за неправилност на обжалваното решение.
За преценка твърденията на ищцата А., че сестра й Т. А. не е изразила „автономна” воля при сключване на договор за покупко-продажба и че била мотивирана от ответника за прехвърлянето на собствеността върху имота „чрез комплекс от физически действия и словесни изявления” (отнемане достъп до телефон, лишаване от очилата й и непозволяване контакт с избрани от нея хора, заплахи за здравето и живота й), съдът е изслушал свидетели, първият от които познава продавачката от момента на преместването й в София (две години след сделката) и сведенията му за отношенията между страните по сделката не са преки, а втората е тъща на касатора, чиито сведения датират от същия период и не са преки. Според свидетелката, когато дошла в София, продавачката била изплашена и притеснена. Свидетелката на купувача път заявява, че познава страните по сделката от повече от десет години, но чак през 2009 г. купувачът се оплакал, че продавачката го обвинила, че иска да я отрови. Съдът приема, че не може с оглед възрастта и интелекта на продавачката да се приеме, че у нея преди и по време на сключване на процесния договор е съществувал възбуден от продавача основателен страх, който да я е мотивирал да сключи сделката. Преценени са: данните за влошено здраве на продавачката от 2009 г., без наличие на психическа лабилност или физическа безпомощност като условие за лесно възбуждане и поддържане на страх от страна на купувача; възрастта от 74 години към момента на сделката и самотния начин на живот на продавачката; заявеното от нея приживе в жалба до прокуратурата две години след сделката за това, че не е получила нищо от сделката, при все че купувачът обещал да гледа продавачката и по-късно да й даде парите от сделката, че я лишил от телефон и очила, че откраднал нейния екземпляр от нотариалния акт. Съдът заключава, че заплахите са започнали при влошаване здравословното състояние на продавачката, и са целели получаване на пенсията й, а не принуждаване да прехвърли собствеността върху имота. Посочено, е, че дадените оценки на отношенията на страните са за период от две години след сделката, като е възприето, че няма данни от самото начало продавачката да е била заплашвана и че две години не е имала никакъв шанс да сподели страховете си и да потърси помощ, а и показателен е фактът, че приживе продавачката не е завела дело срещу купувача. Съобразено е във връзка с последното, че между страните по делото е влязло в сила решение за отхвърляне на иск за прогласяване на нищожност на процесния договор като привиден – прикриващ договор за издръжка и гледане и като накърняващ добрите нрави. По иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е прието, че не са събрани доказателства, опровергаващи изявлението на продавачката, направено пред нотариуса, че продажната цена й е платена изцяло в деня на подписването на акта, като изявлението, направено в жалбата до прокуратурата, не заличава доказателствената сила на изявлението й пред нотариуса.
Поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита възможно ли е в исковия процес да бъде доказано психическо въздействие под формата на „заплашване” по смисъла на чл. 30 ЗЗД като основание за унищожаване на гражданскоправна сделка, като доказателствата за твърдяното фактическо поведение на автора на заплашването, за резултата от него върху психичната сфера и проявеното поведение на заплашеното лице, произтичат и се базират основно и изключително на информация, подадена от страната, носител на правото да претендира унищожаемост на сделката. Въпросът не е обусловил самостоятелно изхода на спора. Съдебната практика неизменно възприема, че при заплашването се въздейства върху волята на лицето при използване на средства за психическа принуда, създаващи основателен страх, като страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други лица с интереси, близки до интересите на страната по сделката, чието волеизявление е под въздействие. В разглеждания случай, за да приеме неоснователността на предявения иск по чл. 30 ЗЗД, съдът е съобразил поотделно и в съвкупност установените по делото обстоятелства. Основният извод на съда, за да прецени наличието на неправомерно въздействие върху волята на продавачката, не се базира единствено и само на непреките сведения с източник продавачката по сделката и на нейните твърдения, заявени пред съответните органи, но и на други данни относно периода, в който изявленията са сторени, състоянието й към момента на сделката и след това, и конкретното тълкуване на писмените й оплаквания. Така, като е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е достигнал до извода за неоснователността на предявения иск.
Вторият въпрос е каква функция при доказването на недействителност на сделката при основанието по чл. 30 ЗЗД имат съпътстващите фактически елементи от поведението на страните по сделката, като възможни мотиви за сключването на договора, изпълнение на насрещните престации, лични отношения между страните, възраст, семейна и социална среда и др. По въпроса за преценката дали са формирани страхови представи у дееспособното лице предвид характеристиките на личността и данните за психическа уязвимост, е постановено решение № 222 по гр.д. № 4594/2016 г., ІV г.о., ВКС, с което се разяснява, че страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка; тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, от значение са характеристиките на личността, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха. ВКС заключава, че личността на страната, претендираща унищожаемостта на договора в хипотезата на чл. 30 ЗЗД, е правно релевантно обстоятелство, което може да обоснове или да изключи възможността точно у това лице и при конкретната обстановка да са формирани страховите представи, поради което доказателствата за качествата и социалните умения на личността, данните за психическа уязвимост, емоционална неустойчивост и пр., са относими елементи към фактическия състав на заплашването като основание за унищожаване на сделка. И това е така, защото при идентични по характера си средства за заплаха, използвани за възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни житейски ситуации в зависимост от характеристиките на личността и социалните умения на лицата, спрямо едни лица могат да формират страхови представи, а спрямо други – да не формират такива. Както се посочи и при предходния въпрос, въззивният съд е обсъдил обективните данни по спора, и е подложил на преценка онези сведения, които не произтичат от преки впечатления, или са с източник самата страна по сделката. Безспорно всеки елемент от поведението на страните във връзка със сделката е от значение за преценка на твърдението за осъществено въздействие върху волята на една от страните. В разглеждания спор обаче въззивният съд не е пренебрегнал нито един от тези елементи, а им е отдал нужното значение. При тези обстоятелства не е необходимо да се дава отговор на поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не се обосновава и поддържаната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. Твърдението за този порок на решението се обляга на допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразило се в неправилна преценка на събраните доказателства. Не се установява обаче законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо и това последно твърдение не води до допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени разноски от 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие пред ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 26 от 24 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 777/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на В. Г. Б., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: