О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
С., 06.12.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1668/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], подадена чрез пълномощника юрисконсулт С. Д., и на „ЕЙ АЙ Д. Ю. Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ К., подадена чрез пълномощника адвокат М. К., срещу въззивно решение № 86 от 08.12.2017 г. по в. гр. дело № 316/2017 г. на Видинския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №28 от 23.06.2017 г. по гр. дело №197/2016 г. на Районен съд – Кула в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Н. Й. Н., П. Н. С. и Й. Н. С., тримата от [населено място], общо сумата в размер на 14 618.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пожар, възникнал на 12.01.2016 г. в недвижим имот с адрес [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от деня на увреждането 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника по исковете – „ЕЙ АЙ Д. Ю. Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ К..
Ответниците по касационната жалба Н. Й. Н., П. Н. С. и Й. Н. С., тримата от [населено място], оспорват касационната жалба на [фирма]. Считат, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят за присъждане на направените за касационното производство разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Не са заявили становище по касационната жалба на „ЕЙ АЙ Д. Ю. Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ К..
В. съд е приел за правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск по чл.50 ЗЗД. Направен е извод, че съобразно т.3 от ППВС №4 от 30.10.1985 г. в случая не се касае за наличие на непреодолима сила нито ищците твърдят виновно поведение на служители на ответника Ч.. Вредите са причинени от вещи, предадени от производителя им като обезопасени, но и спрямо които не съществува техническа възможност за пълно изключване риска от увреждане. В случая се касае за електропровод с високо напрежение, който е рискова вещ въпреки упражнявания надзор върху нея с оглед естеството на своето предназначение. Според въззивния съд е установен механизмът за възникване на пожара от приетите по делото електротехническа и пожаротехническа експертиза. Най-вероятната причина за възникване на пожара е възникване на неработно състояние на въздушната мрежа, късо съединение с последващи искри и запалване на намиращото се там гнездо. Вредите са причинени от пожар, възникнал от електропровода на ответното дружество, като късото съединение е създало искра, която подпалила щъркеловото гнездо, находящо се над стълба за високо напрежение. Последният се е намирал в непосредствена близост до имота на ищците.
К. [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт С. Д., е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси:
1. По процесуалноправния въпрос дали съдът при формиране на своите правни изводи е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и в контекста на търсената защита и исканията и твърденията на страните – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: с ППВС № 7 от 27.12.1965 г., с решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр. дело № 2219/2003 г. на ІV г.о. и решение № 1989 от 02.06.1983 г. по гр. дело № 1405/1983 г. на ІІ г.о.
2. По процесуалноправния въпрос дали и при какви обстоятелства съдът е длъжен да възприеме при формиране на своите правни изводи заключението на вещото лице – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 712 от 18.11.2004 г. по т. д. № 141/2004 г. на І т.о. и решение № 2371 от 30.11.1955 г. по гр. дело № 6251/1955 г. на ІV г.о.
3. По материалноправния въпрос за установяване източника на вредата, а именно чуждата вещ и причинно-следствената връзка между вещта и вредоносния резултат – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС – решение № 1112 от 10.11.2008 год. по гр. дело № 3585/2007 г. на ІІІ г.о.
4. По материалноправния въпрос за свойствата на вещта като предпоставка за възникване на вредата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС – решение № 534/1958 г. по н.д. № 367/1958 г. на ВС, ІІІ н.о., решение № 475 от 22.04.1965 г. по н.д. № 348/1965 г. на ВС, ІІІ н.о. и решение № 1062 от 12.10.1964 г. по н.д. № 912/1964 г. на ВС, ІІІ н.о.
5. Твърди се произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не са формулирани конкретни такива. В. съд е създал неправилна практика, която следва да бъде преодоляна.
К. „ЕЙ АЙ Д. Ю. Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ К., чрез адвокат М. К., е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси:
1. Правилно ли е при твърдения за наличие на виновно противоправно поведение на служители на ответника при извършване на определена дейност, съдът да квалифицира спора като такъв по чл. 50 ЗЗД, вместо по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: с ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/30.10.1975 г., с решение № 77 от 19.07.2013 г. по гр. дело № 968/2012 г. на ІІІ г.о. и решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ІV г.о.
2. При решаване на делото следва ли съдът да разгледа и да обсъди всички събрани по делото доказателства или може да избира кои да обсъди и кои не – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 261 от 05.06.2015 г. по т.д. № 2857/2013 г. на І т.о., решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. дело № 2526/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 7364/2013 г. на ІІІ г.о. и решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр. дело № 748/2011 г. на ІІ г.о.
3. При решаване на делото следва ли съдът да формулира собствени мотиви по съществото на спора, дори тогава, когато приема мотивите на първоинстанционния съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с практиката на ВКС, а именно: с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ІІ т.о., решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. дело № 850/2011 г. и решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 86 от 08.12.2017 г. по в. гр. дело № 316/2017 г. на Видинския окръжен съд по поставените в двете касационни жалби въпроси.
По касационната жалба на [фирма]: Първият въпрос е обусловил изхода на спора, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Напротив въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея. Тя еднозначно приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и др.). Вторият въпрос е обусловил изхода на спора, но също не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, включително и със посочената в изложението. По трети и четвърти въпроси не е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, поради което те са неотносими. Изразеното чрез тези въпроси от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. За пълнота на изложението обаче, следва да се посочи, че не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което липсва надлежна обосновка. Няма конкретно формулиран въпрос, за който се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а изложените съображения относно хипотезата на сочената разпоредба са формулирани твърде общо. Липсва конкретен правен въпрос и разяснения защо е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Дори да се приеме, че основанието касае вече повдигнатите в изложението въпроси, следва да бъде отново посочено, че по така поставените четири въпроса е налице непротиворечива практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По касационната жалба на „ЕЙ АЙ Д. Ю. Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ К.: така формулираните от касатора въпроси не отговарят на общия критерий за достъп до касационно обжалване. Първият поставен въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият съдържа оплаквания относно правилността на въззивното решение – относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Вторият и третият въпроси са обусловили изхода на спора, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд /т.2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, решение № 42/05.03.2014 г. по гр.дело № 5488/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 426/2015 от 05.04.2016 г. по гр. дело № 820/2015 г. на ІV г.о./. В съответствие с нея въззивният съд е формулирал собствени мотиви по съществото на спора във въззивното решение, които обаче съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Освен това и трите поставени въпроса по съществото си съдържат оплаквания относно правилността на въззивното решение и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.
Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.
Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответниците по касационната жалба, трябва да се присъдят 1 500 лв. деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 08.12.2017 г. по в. гр. дело № 316/2017 г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Н. Й. Н., П. Н. С. и Й. Н. С., тримата от [населено място], 1 500 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.