О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
София 21.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 15 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. Р. срещу решение № 23 от 25.05.08г.по гр.дело № 31/08г.на Бургаския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 277 от 22.11.07г.по гр.дело № 6/07г.на Бургаския окръжен съд. С него са отхвърлени исковете на същата страна против Х. И. И. за обявяване на покупко-продажбата на ? ид.част от УПИ-ІІ-324 в кв.25 по плана на гр. О.,заедно с ? ид.част от построената в имота сграда-пансионат с кафе-сладкарница,за нищожна поради липса на представителна власт,липса на съгласие и намерение за продажба,както и поради липса на основание на сделката поради нищожност на пълномощно рег. № 14185/19.10.04г.на нотариус А. Г. и нищожно нотариално удостоверяване на пълномощното,както и е отхвърлено искането на отмяна на нот.акт № 193/2004г.на нотариус С. А. Несебър.
В приложените изложения към касационната жалба се сочи чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване. Приложени са решения на състави на ВКС.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответницата по касационната жалба Х. И. И. моли да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В случая приложените съдебни решения,които са постановени по конкретни казуси имат връзка с настоящия доколкото разглеждат въпросите за нищожност на сделките поради липса на воля по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД и за унищожаемост по чл.31 ал.1 от ЗЗД. Именно в съответствие с утвърдената практика на ВКС въззивният съд е приел,че фактическите твърдения на ищеца,че прехвърлителят по сделката не е могъл да разбира и ръководи действията си при упълномощаването поради старческа деменция и болестта на А. ,при безспорното обстоятелство,че не е бил обявен за недееспособен /поставен под пълно или ограничено запрещение/ не обосновават приложението на чл.26 ал.2 от ЗЗД,а са основания за унищожаемост на сделката по чл.31 ал.1 от ЗЗД.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.26 ал.2 от ЗЗД .
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 23 от 26.05.08г.,постановено по гр.дело № 31/08г.на Бургаския апелативен съд по жалба на Б. С. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.