3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 842
С., 11,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1303 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Е.-С. против решение № 269/23.10.2012 г. по в.т.д. № 396/2012 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 306/28.02.2012 г. по т.д. № 1297/2011 г. на Варненски ОС в частта, с която се отхвърля предявеният от касатора срещу С. О.-В. искове: 1.по чл.266 ЗЗД за разликата над 31 200 лв. до предявеният размер от 43 212 лв. незаплатено възнаграждение по договор от 26.01.2009 г. за охрана, 2. по чл.92 ЗЗД за сумата 2 570.74 лв. обезщетение за вреди от забава, и 3. по чл.82 ЗЗД за сумата 5 000 лв., като частичен от иск в размер на 64 220 лв., за пропусната полза от едностранно неоснователно прекратяване на договора от 26.01.2009 г.
Ответното С. О.-В. е подало отговор да не се допуска до разглеждане касационната жалба, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли да участва съдия, който е взел участие при решаване на дело по отмяна на неприсъствено решение по същата искова молба между същите страни? Това било основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК., 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване /и коя страна е длъжна да ги установи/, без да извърши нов доклад по делото по чл.146 ГПК?, Произнасянето било в противоречие със съдебната практика., 3. По делото било постановено, че развалянето на договора от ответника по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД поради виновно “изпълнение” е валидно настъпило, въпреки че не е установено връчване на предизвестие и неизправност на Б. Е.. Това било в противоречие с Р 706/30.12.2010 по гр.д. 1769/2009 на ІІІ г.о., 4. Липсвали мотиви, което противоречало на ТР 1/2001 ОСГК
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Няма законова пречка съдии, които са участвали в делото по чл.240,ал.1,т.1 ГПК и след отмяната му, да участвуват във въззивната инстанция при новото разглеждане на делото. Това е така, защото отмяната по чл.240,ал.1,т.1 ГПК е извън инстанционно производство и по него съдът не се произнася по съществото на спора. Дори касаторът не е поискал отвод във въззивното производство, а само в с.з. на 25.09.2012 г. неговият процесуален представител е заявил “не знам дали това не е основание за отвод”.
По вторият въпрос не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. В случая не става дума за доклад и указания по чл.146,ал.2 ГПК, а за устен доклад по чл.375 ГПК. Касаторът-ищец дори не е депозирал допълнителна искова молба в определения от закона срок. С определение от 5.10.2011 г. първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи списъци и графици на основание чл.24,ал.2,т.7 от Закона за частната охранителна дейност, които въззивният съд е обсъдил.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Третият въпрос, /доколкото е налице формулиран въпрос/, не е правен, а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По т.4 от изложението, по която също няма формулиран въпрос, не може да се говори за противоречие с ТР 1/2000 ОСГК, поради липса на мотиви. Следва да се има предвид, че въведеното у нас с реформата на ГПК-отм. през 1997 г. въззивно обжалване спада към пълното въззивно обжалване, а въззивното обжалване по режима на действащия от 1.03.2008 г. ГПК е от вида на ограниченото въззивно обжалване. Въззивният съд не повтаря извършените от първата инстанция процесуални действия, както твърди касаторът в изложението, а продължава действията на първата инстанция по изследване на доказателствата и фактите. В случая мотивите, макар и кратки, са ясни и пълни /1-53-ПП/. Отделно от това, по принцип немотивираното решение не е нищожно, то поражда своите последици и е само отменимо-чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 269/23.10.2012 г. по в.т.д. № 396/2012 г. на Варненски АС.
Осъжда Б. Е.-С. да заплати на С. О.-В. сумата 1 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: