3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 12.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Вероника Николова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 467 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], чрез законния представител на дружеството М. Й. М. и от М. М. в качеството му на физическо лице, срещу тази част на въззивното Решение № 687 от 17.11.2014 год. по т.д.№ 990/2014 год. на Пловдивския апелативен съд с която, произнасяйки се по жалбата на [фирма] срещу Решение № 302 от 02.07.2014 год. по т.д.№ 805/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, П. е отменил първоинстанционния акт и е уважил предявеният от банката иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парични вземания в размер на 219995.90 евро главница; 5161.35 евро възнаградителна лихва и 13149.64 евро лихви за просрочие за които суми по реда на чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу едноличното дружество и М. М. в качеството им на солидарни съдлъжници по договор за банков кредит.
Тезата на ответниците по иска, подържана в производството пред инстанциите по същество е, че не е било налице усвояване на кредита от [фирма] и от М. Й. М., както и че последният не е подписвал разписките за теглене на суми. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че кредитът е усвоен, разписките са подписани от М., което е установено от заключението на експертизата, но за настъпилата предсрочна изискуемост, длъжниците не са били уведомени редовно преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, съобразно т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че т.18 на Тълкувателното решение е неприложима към конкретния спор, доколкото не се касае за предсрочна изискуемост, а за изискуемост на цялата неиздължена главница по кредита и акцесорните вземания с оглед настъпване на крайния срок на падежа 25.12.2012 год. Заявлението по чл.417 ГПК е депозирано на 12.04.2013 год.
За пръв път в касационното производство се въвежда доводът, че крайният срок на договора е 25.03.2014 год. Тази дата е посочена в чл.1.11 от договора, който член не е бил променян с последващите анекси.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС по отношение на два въпроса, съставляващи всъщност двата абзаца на диспозитива на т.18 на ТР № 4/2013 год.: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.”
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез юрк.Д. е изразил становище, за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждането на разноски в размер на 14512 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, произтича от следното:
С т.18 на посоченото Тълкувателно решение, ОСГТК е разгледал въпросите, свързани с настъпването на предсрочна изискуемост на заявено по реда на чл.417 ГПК вземане. Както бе посочено по-горе, за спорното в настоящето производство вземане е инициирано заповедно производство след настъпване на крайния му падеж, отразен в погасителния план. Коя е датата на крайния падеж е въпрос на преценка на фактите по делото, но за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че касаторът разглежда чл.1.11 от договора извън контекста, тъй като с него се въвежда като крайна дата, датата на последната погасителна вноска, определена с погасителния план по предходния чл.1.10. Именно чл.1.10 е търпял последователни промени с анексите, съобразно новоприетите погасителни планове. С последния погасителен план, приет с Анекс № 10, последната (окончателната) погасителна вноска е предвидена за дата 25.12.2012 год., поради което позоваването на първоначалния погасителен план е неуместно, дори да би било направено своевременно.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл.9 ал.3 от Наредба за адв.възнаграждения.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 687 от 17.11.2014 год. по т.д.№ 990/2014 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] и М. Й. М. да заплатят на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.