О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №60 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] , чрез адвокат Л. П., [населено място], с вх.№599/2011 г. на Смолянския окръжен съд, срещу решение №221/11.11.2011 г. по в.гр.д.№420/2011 г. на Смолянския окръжен съд, ГО, с което след частична отменя на решение№48/07.07.2011 г. по гр.д.№73/2011 г. на Чепеларския районен съд, касаторът [фирма] е осъден да заплати на ищеца Д. М. Ю. по предявения от него иск с правно основание чл.285 ЗЗД още сумата 14 700 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. С първоинстанционното решение предявеният иск за главницата в размер на 21 043.92 лв., представляваща заплатена от ищеца Ю. за сметка на ответното дружество-касатор авансово цена за закупуването на дървесина чрез търг от Д. горско стопанство [населено място], е уважен за сумата 6 343.92 лв., ведно със законната лихва. За разликата до пълния предявен размер е отхвърлен като е прието, че ответникът с разходни касови ордери и вносни бележки е погасил задължението към ищеца общо в размер на 14 800 лв. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. С обжалваното въззивно решение, по повод жалби и от двете страни, след обсъждане на представените по делото доказателства, Смолянският окръжен съд е приел, че [фирма] не е доказало погасяването на това си задължение към довереника- ищец за връщане на заплатената от него сума. Обосновал се е, че през 2008 год. ответното дружество е участвало в шест търга, а извършеното от него плащане на ищеца с РКО от 03.09.2008 г. за 11 000 лв. е възможно да е било предназначено не за погасяване на задължението му по фактура №80/26.08.2008 г. за сумата 21 043.92 лв., заплатена от ищеца с негови лични средства в полза на ответното дружество, а за погасяване на друго задължение- като например това за изтеглените от ищеца Ю. на 17.07.2008 г. 20 000 лв. и постъпили на същата дата по сметка на дружеството.
Касаторът [фирма], твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.235, ал.2 ГПК, тъй като правните изводи на съда не са направени съобразно приетите от него и установени за доказани факти и обстоятелства, а въз основа на недопустими предположения. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя следните правни въпроси:1.Допустимо ли е съдът, в случая окръжният съд, при решаване на делото по същество да се позовава на писмени доказателства, неотносими към предмета на спора и 2. Допустимо ли е съдът, в случая окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, да изгражда фактическите си и правни изводи на базата на предположения на неотносими към правния спор писмени доказателства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Д. Ю. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Основанието за достъп до касация е формулиран от жалбоподателя правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил конкретните правни изводи на съда. Чрез поставените процесуално-правни въпроси касаторът цели да бъде установена нова фактическа обстановка, различна от приетата от въззивния съд, съобразена изцяло само с изгодните за него доказателствени факти. Смолянският окръжен съд след преценка на представените по делото и относими към спора писмени доказателства: преводно нареждане от 26.08.2008 г. до Корпоративна ТБ АД за сумата 21 043.92 лв. с наредител ищецът Д. Ю., фактура №80 от същата дата за заплатена на „Д. горско стопанство-Д.” ДП от името на дружеството- касатор сума в същия размер, както и на протокол от 21.08.2008 г. на комисията на горското стопанство в [населено място], е направил правния си извод, че ищецът е заплатил в качеството си на довереник на ответното дружество със свои лични средства цената на закупения чрез търг дървен материал. Изводът за недоказаност от страна на жалбоподателя, че с приложения по делото РКО от 03.09.2008 г. за сумата 11 000 лв. той не е доказал погасяване на част от задължението си, не означава, че правните изводи на съда са направени въз основа на предположения, още повече, че съдът е изложил и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.76, ал.1 изр.второ ЗЗД. Формулираните правни въпроси са насочени към твърденията на касатора за допуснато нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, поради което с тях допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. По твърдяното процесуално нарушение ВКС би могъл да се произнесе едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.235, ал.2 ГПК не е непълна и неясна, поради което да се нуждае от изправително тълкуване. Тя е израз на ясното и категорично задължението на съда да решава делото въз основа на установените по делото обстоятелства и закона. Тази норма е аналогична на чл.188, ал.2 ГПК и по нея им изключително богата и непротиворечива съдебна практика, жалбоподателят не излага доводи за нуждата от преосмислянето й.
С оглед изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани, а и не са доказани за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №221/11.11.2011 г. по в.гр.д.№420/2011 г. на Смолянския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: