О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 24.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1699/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от УМБАЛ „Д-р Г.С.”,представлявано от изп. директор д-р Н. М. и процесуален представител адв.Т. Г. срещу решение № 26/ 16.01.2014 г. по гр.д.№ 1130/ 2013 г. на Плевенския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба Р. Д. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Г. И. я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 1501/ 24.09.2013 г. по гр.д.№ 2475/ 2013 г. на Плевенския районен съд и вместо това е постановено уважаване на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ответницата по касационната жалба, извършено със заповед № 48/11.03.2013 г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „санитар” ,присъдено й е обезщетение за времето през което е останала без работа в периода 16.03.2013 г.-16.09.2013 г. в размер на сумата 2 638,08 лв. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че ответницата по касационната жалба е лице, което се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ,тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е страдала от исхемична болест на сърцето-заболяване включено в Списъка на болестите,определен с Наредба №5/20.02.1987 г. на министъра на здравеопазването /Наредбата/.Прекратяването е следвало да стане след предварително разрешение на инспекцията по труда.Съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата, въпреки че не му е оказано съдействие от служителката, работодателят е следвало да събере информация за здравословното й състояние. В случая заповедта е издадена и връчена, без да е проведена тази процедура.Сведения от нея са поискани при вече готова и издадена заповед, което се установява от посочената дата и час за връчване на декларацията за наличие на заболяване и заповедта да уволнение, които са еднакви- 15.03.2013 г., 9,10 ч.Не е установено кой документ е връчен първо и поради това съдът е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си предварително да изиска данни за здравословното й състояние.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище за наличие на такива по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Посочва,че въззивният съд е направил извод, че работодателят не е извършил предварително процедура по събиране на данни относно здравословното състояние на служителката, с оглед закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ при противоречива съдебна практика.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са обосноваването на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловил правните изводи, които е направил въззивния съд и който е от значение за изхода на конкретното дело.Следва да бъде доказано и допълнително основание, като въпросът се развие в някоя от хипотезите по чл. 280 ал1 т.1-т.3 ГПК.В случая не е направен дори опит да бъде формулиран въпрос. Касационният съд не може да го изведе,въз основа на оплакванията и твърденията на касатора.Следва да се посочи,че изводът на въззивния съд за това, че работодателят не е извършил предварителна процедура по събиране данни за здравословното състояние на служителката е фактически, а не правен.Той е свързан с обосноваността на въззивното решение и може да бъде обсъждан в производството по чл. 290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.Не е обосновано и никое от твърдяните допълнителни основания. За да е налице това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът следва да приложи влезли в сила съдебни решения, съдържащи разрешения по изведения правен въпрос, от които въззивният съд се е отклонил и подробно да анализира в какво се изразява противоречието с тях. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът следва да обоснове наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството, или липсата на съдебна практика по поставения въпрос. Той трябва да изложи доводи защо тя е неправилна, или защо трябва да бъде променена, или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната норма, чието тълкуване се иска.Тези изисквания не са изпълнени. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
След постъпване на касационната жалба и отговора, двете страни са изпратили нови писмени доказателства, с оглед изясняване на спора. Във връзка с това следва да се посочи, че в настоящото производство не се извършват процесуални действия по попълване на делото с доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26/ 16.01.2014 г. по гр.д.№ 1130/ 2013 г. на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: