О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 2.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Р. А. от гр. С., чрез пълномощника му адв. И от АК-София, против въззивно решение № 1* от 08.06.2009 г., постановено по гр.д. № 76/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 41 от 20.10.2008 г. на Карловския районен съд, постановено по гр.д. № 208/2006 г., са отхвърлени предявените искове от В. Р. срещу „ВМЗ”ЕАД гр. С., с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ, за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за периода 1997 – 2002 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят В. Р. А. от гр. С., чрез пълномощника му адв. И, поддържа, че в постановеното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят посочва без да представя три решения на отделни състави на ВКС. Не е изведен конкретен въпрос, а са изложени съждения за разликата между облигационния и трудовия договор, както и характеристиките на тези два вида договори. Представено е решение № 136 от 19.05.2005 г. на Комисията за защита на конкуренцията, което не следва да бъде обсъждано, тъй като не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ВМЗ”ЕАД гр. С., чрез пълномощниците си адв. Е от АК-Пловдив и адв. С от АК-Пловдив, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявените искове за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения са неоснователни, тъй като страните не са били в трудови правоотношения, а сключеният между тях договор от 01.09.1997 г. има облигационен, а не трудов характер, тъй като в него липсват основни реквизити на трудовия договор по смисъла на чл. 66, ал. 1 КТ.
В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Доколкото се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочените решения на отделни състави на ВКС, постановени по конкретни дела, а не се представят Тълкувателни решения на ОСГК или ОСТК на ВКС или Постановления на Пленума на ВС, то настоящата инстанция счита, че неправилно касаторът е посочил като основание за допускане до касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС, а следва да се приеме, че се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Поради това проверката по допустимост на касационно обжалване в конкретния случай ще обхване наличието или не на това основание.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторите не са посочили главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на предпоставката по т. 2. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави предпоставката в т. 2. Липсата на конкретизация на въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за спорното право, прави невъзможна проверката на настоящата инстанция за наличието или не на противоречиво решаван въпрос от съдилищата. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция, тъй като видно от представения договор за правна помощ от 12.10.2009 г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., но липсват данни то да е изплатено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 08.06.2009 г., постановено по гр.д. № 76/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1* от 18.08.2009 г. на В. Р. А. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: