4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№843
С., 12.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1731 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Върбина Х. Н. против Решение № 103 от 23.05.2012г. по въззивно гражданско дело № 141/2012г. на Апелативен съд В. и по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на същата страна срещу определението на въззивния съд, постановено по молба по чл.248 ГПК.
По касационната жалба:
Апелативният съд е обезсилил решението, постановено по гр.д.№ 84/2011г. на Силистренския ОС, в частта, с която е унищожено пълномощно рег.№ 4515/09.04.2009г. на нотариус рег. № 105 на нотариалната камара, унищожени са до размер на 1/2 ид.ч. договори за покупко-продажба от 29.04.2009г. по нот.актове № 177/2009г., № 178/2009г., № 179/2009г. и № 180/2009г. на нотариус рег.№ 105 и е прогласена нищожността до размер на 1/2 ид.част на договорите за покупко-продажба от 12.05.2009г., обективирани в нот.акт № 35/2009г. и № 36/2009г. на нотариус рег.№ 105 и производството по делото по предявените срещу [фирма], [населено място] искове е прекратено.
В касационната жалба се поддържа, че решението на апелативния съд е недопустимо, тъй като с него е прекратено производство по искове, по които са конституирани надлежни страни, легитимирани да участват процеса. Посочва се, че изводът на въззивния съд, че е недопустимо заявеното с исковата молба обективно съединение на исковете в съотношение на главни и евентуални, е неправилен. Твърди се, че нередовностите на исковата молба са били отстранени пред въззивната инстанция и съдът е изложил незаконосъобразни аргументи за обезсилване на първоинстанционото решение и прекратяване на производството по делото. Апелативният съд не констатирал, че указанията за внасяне на държавна такса по подадената от ответника въззивна жалба не са били своевременно изпълнени. Иска се „отмяна като недопустимо“ на постановеното решение и връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В изложението на касационните основания, съдържащо се в касационната жалба се посочва, че решението на апелативния съд е недопустимо и противоречи на цялостната съдебна практика.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството, въззивната инстанция е приела, че ищцата /която е имала качеството на въззиваема/ не е отстранила нередовностите на исковата молба, констатирани с определението от подготвителното заседание по чл.267 ГПК, във връзка с които производството по делото е било оставено без движение на основание чл.129,ал.4, вр.с ал.2 ГПК и чл.273 ГПК и са били дадени указания за уточняване поредността на предявените обективно съединени искове и указания за конституиране в процеса страната – участник в атакуваните сделки.
Съставът на ВКС, ТК, намира, че не съществува вероятност така постановеното решение да е недопустимо и съответно не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване за проверка на допустимостта му.
Несвоевременното депозиране от жалбоподателя на доказателствата за внесена държавна такса по въззивната жалба няма за последица недопустимост на постановеното по нея въззивно решение.
Ако въззивната инстанция в изпълнение на задълженията си по т.4 на ТР № 1/17.07.2001г. неправилно е счела, че исковата молба е нередовна и е дала незаконосъобразни указания към ищцата, както и в случай на изпълнени от страната указания, решаващият извод за неизпълнението им, обуславящ прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното по него решение, води до неправилност, а не до недопустимост на съдебния акт. Касаторката аргументира становището си за недопустимост на решението за обезсилване единствено с неправилна преценка за редовността на исковата молба и неправилна констатация, че дадените указания не са били изпълнени. Такъв евентуален порок на въззивното решение се обхваща от основанието за неправилност по т.3 на чл.283 ГПК. Допускането на касационното обжалване не е обусловено от посочването на основанието за касиране, а от обосноваването на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК- страната е длъжна да изведе материалноноправен или процесуалноправен въпрос по предмета на спора, разрешаването на който е обусловил изхода на делото пред въззивната инстанция. Правен въпрос касаторката не е формулирала което води до невъзможност касационното обжалване да бъде допуснато.
По частната жалба на Върбина Х. Н. срещу Определение № 430 от 27.06.2013г.по в.гр.д. № 141/2911г., с което апелативният съд по молба на жалбоподателя [фирма], [населено място], на основание чл.248 ГПК е допълнил постановеното по делото Решение № 103/23.05.2012г. с присъждане на направените от тази страна разноски по делото за двете инстанции в размер на 7 322.50лв.
Частната жалба е неоснователна. Разглеждането й по същество не е обусловено от предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК.
Твърденията за липса на реквизити / посочване на Е., адрес, телефон и др./ на договорите за правна защита и съдействие, в които е договорено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на дружеството, не могат да обусловят извод, че заплатеното възнаграждение не следва да се присъди в полза на тази страна, на основание чл.78,ал.4 ГПК. В договорите е уговорено заплащането на възнаграждението в брой и е отразено плащането му, поради което становището в частната жалба за недоказаност на тези разноски е също неоснователно. Твърдението, че на Н. не е бил изпратен препис от приложените от жалбоподателя доказателства за направените от него разноски /квитанция за внесена държавна такса по жалбата и адвокатско пълномощно за въззивната инстанция/ и тя е била лишена от възможност да се запознае с тях, е в очевидно противоречие с данните /л.76/ от материалите по делото на апелативния съд: на 19.06.2009г. е разпоредено издаването на преписи от поискани от въззиваемата доказателства, включително и от приложените /на л.17 и л.18/ договор за правна защита и съдействие от 03.01.2012г. и пълномощно от 21.12.2012г. Преписите са получени на 21.06.2012г. и към датата на депозирането на отговора на молбата по чл.248 ГПК /25.06.2012г./ тези документи са били предоставени на страната. В отговора по чл.248,ал.2 ГПК Н. не е изложила възражения срещу редовността им; противопоставено е единствено становишето, че искането за допълване на решението за разноските е преклудирано: до приключване на съдебното заседание не е бил представен списък по чл.80 ГПК. Това поддържано и в частната жалба становище е неоснователно, тъй като въззивният съд е пропуснал да се произнесе в решението си по поисканите от жалбоподателя и ответник разноски за двете инстанции, и с обжалваното определение е допълнил, а не „изменил“ решението си. Разпоредбата на изр. второ на чл.80 ГПК намира приложение само в случай на искане на „изменение“ на решението, с което съдът се е произнесъл за разноските. В отговора на молбата по чл.248 ГПК Н. не направила искане по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обсъждал по този въпрос, поради което ВКС не дължи произнасяне по направеното за пръв път в настоящата частна жалба възражение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 103 от 23.05.2012г. по въззивно гражданско дело № 141/2012г. на Апелативен съд В..
Потвърждава Определение № 430 от 27.06.2013г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.