3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 12.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Вероника Николова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 471 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 17180 от 06.10.2014 год. по гр.д.№ 11657/2013 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено Решение № I-37-299 от 03.04.2013 год. по гр.д.№ 5064/2012 год. на Софийски районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният от И. Г. Л. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 18200 лв.
За да присъди сумата, представляваща неиздължен остатък от цената по договор за търговска продажба на 2000 кг. сушени манатарки на обща стойност 80000 лв. без ДДС, Софийски районен съд е приел, че възражението на ответника-касатор за недействителност на сделката от която произтича вземането е неоснователно. Счел е за неоснователно и оспорването на действителността на договора за цесия, от който произтича активната материалноправна легитимация на Л., както и направеното възражение за прихващане със сумата 16000 лв., съобразно размера на дължимия по търговската продажба данъчен кредит.
Сезиран с жалбата на [фирма], съставът на САС също е приел, че данъчноревизионния акт, с който административния орган е приел за неосъществена доставката на 2000 кг. сушени манатарки, не съставлява основание за прогласяване недействителност на тази сделка и не обвързва гражданския съд, разглеждащ спора за неизпълнението и. Симулативността на сделката не е доказана в рамките на исковия процес, поради което е ангажирана отговорността на ответника-купувач за плащане на остатъка от цената по договора.
Като основание за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма] е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Приложното поле на основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, според касатора се простира по отношение на това, че въззивният съд е допуснал противоречие с Решение № 183/12 год. по гр.д.№ 1387/11 год. на ІІІ г.о.; Решение № 25/2012 год. по гр.д.№ 1832/2010 год. на ІV г.о. и Решение № 235/10 год. по гр.д.№ 673/2009 год. на І г.о. на ВКС при произнасянето по въпроса:„Всяка страна носи доказателствена тежест за фактите от които извлича за себе си правни последици. Страната, която носи доказателствена тежест за установяване по делото на съответните факти от които извлича за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти – за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.”
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с два въпроса, а именно: „Каква е доказателствената стойност и как следва да се кредитира данъчноревизионния акт с който административният орган е приел, че не се доказва осъществяването на доставка и как следва да процедира съдът в тази хипотеза? Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и какви са правните последици, ако при доказано редовно водено счетоводство, съдът приеме обратното?”.
Ответникът по касация не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното:
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради липсата на противоречие на становището на въззивния съд със задължителната съдебна практика по посочения въпрос. Всъщност, касаторът въвежда твърдение за необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния закон от страна на въззивния съд при обсъждане на фактите по делото за установяването на които страните са ангажирали доказателства.
Не е налице и основанието по т. 3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на посочените въпроси. Както бе посочено по-горе, между [фирма] и праводателя на И. Л. [фирма] е бил сключен договор за търговска продажба; съставен е двустранно подписан приемателен протокол за стоката; издаден е акт на [фирма] за годността и; купувачът [фирма] е заплатил по-голямата част от цената на тази стока по ф-ра № 29/23.06.2011 год. Доводите и възраженията му се основават на това, че в хода на изпълнението, продавачът [фирма] е бил дерегистриран по ДДС, а в резултат на данъчна проверка, на [фирма] е бил издаден данъчноревизионен акт, съобразно който доставката е опорочена, поради непредставяне от страна на подавача на документи за произхода на стоката, заприходяването и на склад и пр. Поради липса на изискуемо вземане на продавача-цедент към купувача, то такова не е възникнало и за цесионера Л.. Не е отречено получаването на стоката, както и основанието за плащане на вече погасените задължения по фактура № 29/23.06.2011 год.
Съдилищата са приели, че ако страната се позовава на недействителност на сделката – поради липса на предмет или на симулативност, тя трябва да установи това в рамките на исковото производство и констатациите по данъчноревизионния акт не го обвързват. Що се касае до втория въпрос, той е неясен, а и това, че счетоводството (на ответника или на праводателя на ищеца) е редовно водено, съставлява само твърдение, което е опровергано от данните по делото.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 17180 от 06.10.2014 год. по гр.д.№ 11657/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.