О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 649 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от „Д. И. К.”/”Д.”, Република К., чрез адвокат А. Г., с вх.№ 2430 от 11.06.2012 г.на Великотърновския апелативен съд, срещу Решение №137 от 23.05.2012 г. по в.т.д.№10/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено Решение №153 от 11.11.2011 г. по т.д.№124/2011 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната част относно определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма], а именно 01.01.2010 г. Във въззивната си жалба „Д.” излагал съображения за определянето й в по-ранен период, като е посочил за начална дата на неплатежоспособността, р.п. свръхзадължеността датата 31.12.2007 г., но във въззивното производство е подържал и посочената от въззивника Н. начална дата на неплатежоспособността-31.12.2004 г. Въззивният съд, след като е обсъдил изслушаната във въззивното производство допълнителна икономическа експертиза, както и изслушаната такава в първоинстанционния съд, е възприел изводите на окръжния съд, че началната дата на неплатежоспособността не следва да се определи в периода 2004-2006 г. Позовал се е на коефициента на обща ликвидност, който в този период е над единица и нараства във времето, като към 31.12.2007 г. възлиза на 1.41. Великотърновският апелативен съд е обсъдил и другите коефициенти за ликвидност-за бърза ликвидност, за незабавна и абсолютна ликвидност, които в този период намаляват, като към 31.12.2006 г. е- 0.01. Приел е, че критерият, който максимално точно дефинира обективното състояние на неплатежоспособност, е коефициентът за обща ликвидност. В този период дружеството е разполагало с краткотрайни активи, с които да погасява своите краткосрочни вземания, както и че в същия период то е извършвало плащания към кредиторите си.
Касаторът „Д.” твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда доводи, че след като съдът е разгледал само коефициентът за обща ликвидност, неправилно е приел, че за процесния период длъжникът е бил платежоспособен. Подържа още, че неправилно е прието и че показателите за обращаемост на краткотрайните материални активи на длъжника за периода 2004-2006 г. не са белег за продаваемостта на тези активи. Като допуснати съществени процесуални нарушения сочи необсъждането от въззивният съд на доводите на страните, както и на събраните доказателства, отнасящи се до финансово –икономическото състояние на длъжника в процесния период, както и на задълженията, установени с ревизионен акт№04251100057 от 01.09.2011 г. Поставя следните правни въпроси: „Следва ли съдът при определяне на началната дата на неплатежоспособността да разгледа всичките финансово икономически показатели за оценка на състоянието на предприятието на длъжника, а не само коефициентите на ликвидност? Следва ли съдът да разгледа и да се позове на показателите за рентабилност на приходите от продажби, на собствения капитал и на активите, показателите на ефективност, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, показателите за събиране на вземанията и за погасяване на задълженията?” По тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Формулира и следния втори въпрос, а именно „Критерии ли са показателите за обращаемост на краткотрайните материални активи за тяхната продаваемост и ликвидна потребителна стойност?”, като по този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя е трети въпрос:”Допустимо ли е в производството по несъстоятелност пред въззивния съд да се допускат нови доказателства и следва ли съдът и по свой почин да събира доказателства с оглед пълното и всестранно изясняване на фактите по делото?” при допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ//, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва [фирма] основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първата група въпроси не е обусловила конкретните правни изводи на съда, защото поставените в тях питания са относими към състоянието на неплатежоспособност, но не и към спирането на плащанията, като израз на невъзможността на длъжника да погасява задълженията си, която е станала известна на кредитора. Началната дата на неплатежоспособността се определя чрез съотношението на понятието ”спиране на плащанията” към понятието „неплатежоспособност”. Великотърновския апелативен съд се е произнесъл, че с оглед на приетото за установено обективно икономическо състояние на длъжника [фирма] за периода 2004-2006 г., дружеството не е изпаднало в състояние на трайна невъзможност да погасява задълженията си към кредиторите, поради което и за този период то е извършвало плащания към кредиторите си. Съдът се е произнесъл още, че с оглед размерите на публичните задължения, установени с ревизионен акт№04251100057 от 01.09.2011 г., за периода до 2008 година включително, те не са израз на трайната невъзможност на длъжника да ги погасява. Такава е налице едва в началото на 2010 г. Ето защо поставените от касатора в тази точка въпроси не са относими към определената от съда начална дата на неплатежоспособността, а по въпроса за изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност, решението на първоинстнционния съд, като необжалвано е влязло в сила.
Липсата на общ правен въпрос, включващ в себе си както изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност, така и спиране на плащанията, е достатъчна сама по себе си да се откаже достъп до касация. Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като липсва обективна идентичност с представените по делото решение №46 от 28.02.2011 г. по в.т.д№135/2010 г.на Великотърновския апелативен съд и решение №1387 от 10.11.2009 г. по т.д.№184382009 г.на Софийския апелативен съд, ТО,6 състав. И в двете съдът се е произнесъл по въпроса за спиране на плащанията като израз на настъпила неплатежоспособност на длъжника, какъвто въпрос не е поставен от касатора. С приложеното решение № 656 от 05.11.2007 г. по т.д.№345/2007 г. на ВКС, І Т.О. съдът се е произнесъл по съвсем друг предмет- а именно за спиране на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Вторият поставен въпрос дали показателите за обръщаемост на краткотрайните материални активи са критерии за тяхната продаваемост и ликвидна потребителна стойност е недопустим. Той не е поставен във въззивната жалба, а едва в писмената защита на жалбоподателя, изпратена дори и след изтичане на дадения по реда на чл.149, ал.3 ГПК десетдневен срок, поради което Великотърновският апелативен съд съобразно лимитирания в чл.269 ГПК обсег на проверка, свеждащ се само до посочените в жалбата основания за неправилност, не е следвало да ги обсъжда . Поради забраната за представяне на нови доказателства в касационното производство, пред ВКС не може да се навеждат доводи за неправилност, които са извън предмета на въззивната жалба.
Третият поставен въпрос за засиленото служебно начало в производството по несъстоятелността би бил от значение по делото, само ако поради непроявена достатъчна активност от съда делото е останало непопълнено с доказателства. В представената пред въззивния съд допълнителна икономическа експертиза вещото лице е определило коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, както и на показателите на обращаемост на краткотрайните материални активи. Обстоятелството, че касаторът не възприема изводите на съда, направени въз основа на тези показатели, не означава че делото е останало неизяснено относно обективното икономическо състояние.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №137 от 23.05.2012 г. по в.т.д.№10/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено Решение №153 от 11.11.2011 г. по т.д.№124/2011 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма], а именно 01.01.2010 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: