4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 21.09. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1354/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Г., Ц. К. Г. и Г. Т. Г., чрез адв. К. И. срещу решение № 299 от 22.06.2010 г. по гр.д. Nо 373/10 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което частично е отменено решение № 61 от 27.11.2009 год. по гр.д. № 141/2007 год. на Ботевградски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и касаторите са осъдени да предадат на И. Х. И. и К. А. К. владението на У. V-1271, кв.1 по плана на в.з. „З.”, м.”К.”, [населено място], с площ от 870 кв.м., представляващ част от имот с площ 1450 кв.м., като ищците са осъдени да заплатят на касаторите- И. Х. И. сумата от 602.27 лева, К. А. К. сумата от 1204.53 лева, а на касаторите е признато право на задържане върху имота до изплащане на посочените суми, като за разликата от 1806.80 лева до 5 088 лева направеното възражение за подобрения в имота е отхвърлено.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с начина на увеличението на размера на възражението за прихващане по чл. 72 ал.1 от ЗС, относно доказването на характера на вещите /трайно или нетрайно прикрепени/, включени в подобренията, с оглед установяване на тяхната годност да бъдат включени в оценката на подобренията и относно начина на определяне на стойността на подобренията по чл. 72 ал.1 от ЗС, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за развитието на правото.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение № 9666 от 03.12.1996 год. на ПК „Б.” на наследниците на Д. Х. Ц. е възстановено правото на собственост в стари реални гарници на имоти, между които и нива с площ от 1.450 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м.”К.”, имот с пл.№№ 1270 и 1271, кв.1 парцели V и VI.Имотът е отписан от актовите книги за имотите държавна собственост от областния управител на Софийска област и е издаден нотариален акт, с който се установява собствеността на наследниците на Д. Ц., сред които са и ищците в производството.С договор от 25.04.1989 год. на И. К. Г. е отстъпено право на строеж върху ? идеална част от процесното място, а на Ц. К. Г. и Г. Т. Г. е отстъпено право на строеж върху останалата ? идеална част от имота за построяването на вилна сграда.Прието е, че в имота има извръшени подобрения, изразяващи се в засаждане на дървета.В имота има монтирана барака, която може да се демонтира, както и ограда, която също може да се демонтира.От приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза е установено, че стойността на плододаващите дръвчета и насаждения в имота е 2 500 лева.От приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на имота с оглед на извършените строително-монтажни подобрения се е увеличила с 2 828 лева, като се изключат вратите, оградната мрежа и бараката, които могат да се демонтират, чиято сума е 1353.60 лева,а насажденията в имота увеличават стойността на имота с 2 260 лева и в този смисъл въззивният съд приема, че стойността на процесния имот се е увеличила общо със сумата от 3 613.60 лева.От посочената сума съдът е определил дължимата от ищците на касаторите, като е изходил от размера на участието им в съсобствеността.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът се позовава на ПП на ВС № 6 от 27.12.1974 год., което обаче не е в противоречие с атакуваното решение.В цитираното Постановление се приема, че движимостите, които могат да бъдат премахнати от имота без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрения, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Поради това следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.По поставените процесуалноправни въпроси и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решения – № 436 от 25.05.2009 год. I г.о. на ВКС по гр.д. № 1028/2008 год., решение № 1136 от 12.12.2008 год. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3277/2007 год., е прието, че при ревандикация на имота на добросъвестния владелец се дължи обезщетение в размер на увеличената стойност на имота.Тази стойност се определя към момента на предявяването на иска, като не е необходимо да се установява размера на направените разноски по пера, а е достатъчно доказването на увеличената стойност на имота като цяло. В настоящия случай по делото не се спори, че касаторите са добросъвестни владелци, въззивния съд е установил извършението подобрения и увеличената стойност на имота вследствие на тяхното извършване.Стойността на извършените подобрения е съобразена с приета по делото експертиза, а относно нетрайно прикрепените движими вещи съдът се е съобразил с трайната практика на ВКС.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № 299 от 22.06.2010 г. по гр.д. Nо 373/10 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: