ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 843
София, 31. октомври 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2886 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 75/16.03.2018 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 53/2018, с което е потвърдено решение № 721/08.11.2017 на Врачанския районен съд по гр. д. № 5437/2016, с което е уважен предявеният павлов иск по чл. 135 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите С. П. Ц. и Д. И. Ц., представлявани от адв. Р. Т. от ВАК, които го обжалват с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното първоинстанционно решение и да обсъди всички доказателства по делото (за последващо отчуждаване на имота и обременяването му с тежести, както и за прекратяване на изпълнителното производство за вземането, което легитимира ищеца като кредитор) и по материалноправните въпроси за началото на давностния срок за предявяване на павловия иск, както и за значението на знанието за увреждане, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата А. А. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата и първият ответник са сключили договор за заем в края на 2010 г., като ищцата е предоставила на ответника сумата 65.000 лева със срок на връщане – 30.12.2011 г. Поради неизпълнение на задължението в указания срок, на 16.01.2013 г. ищцата е предявила иск, по който с влязло в сила решение ответникът е осъден на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата 50.000 лева, представляваща неизпълнено задължение по сключения договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2013 г. до окончателното плащане, ведно с лихви и разноски. С договор за покупко-продажба на недвижим имот и срещу задължение за гледане и издръжка от 01.01.2013 г., първият ответник е продал на втората ответница собствения си недвижим имот за сумата 6.122,45 лв. (данъчната оценка за целия имот е била 12.244, 90 лева, а пазарната стойност на процесния недвижим имот към месец януари 2013 г. е била 74.150 лв. съгласно заключението на вещото лице), изплатена в брой при сключването на този договор по отношение на 1/2 част от имота и срещу задължение за гледане и издръжка, за грижите, които ще полага за в бъдеще, както и при смърт да го погребе съгласно обичая, по отношение на другата 1/2 част от имота, като си е запазил правото на ползване върху целия имот докато е жив. Въззивният съд е приел, че по делото са установени всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – качеството на кредитор на ищцата по отношение на първия ответник (вземането е било възникнало към момента на сключването на процесния договор за продажба), наличие на разпоредителната сделка и нейния увреждащ характер (на цена многократно по-ниска от пазарната), както и знание от страна на ответниците (длъжника и лицето, с което той е договарял) за увреждането на кредитора, тъй като разпореждането е възмездно. Изложени са съображения, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, поради което знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. В случая за установяване на субективния елемент у третото лице (ответницата) са разпитани две групи свидетели, от които съдът е приел за установено, че ответниците са се познавали няколко години преди сключване на договора за заем от 2000 – 2001 г., като техните отношения към 2009 – 2010 г., т.е. непосредствено преди сключване на договора за заем, били като между съпружеска двойка и двамата са живеели на семейни начала, били са съдружници (видно от извадка от търговския регистър за актуално състояние на [фирма], [населено място]) към 2012 г., с адрес на управление – адреса на процесния имот, както и имат дете, родено на 08.02.2016 г. Ж.-М. С. Ц.. Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства, водещи до несъмнен извод, че при извършването на сделката ответницата е знаела за увреждането, още повече, че с оглед близките отношения между ответниците, макар втората да не попада в кръга на лицата, по отношение на които знанието се предполага, няма как да не е знаела за сключването на заема, поради което предявеният иск е уважен, като основателен. Като неоснователни са преценени доводите на ответника за несеквестируемост на имота, предмет на договора от 11.01.2013 г., като негово единствено жилище, тъй като с осъществяване на сделката той сам се е лишил от привилегиите на несеквестируемостта.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение, тъй като са решени в съответствие с установената практика на ВКС. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост – в обжалваната част. Съдът е съобразил задължението си да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. В производството по П. иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането (вж. решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 171/2009).
За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Напр. знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден за престъпление – без значение е каква е катастрофата или престъплението, кой е пострадалият и какви са вредите. Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства (вж. решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 4606/2014 г.).
Повдигнатият въпрос за началото на давностния срок, не обуславя изхода на делото, доколкото съдът не се е произнесъл по него, тъй като давността не се прилага служебно, а възражението за изтекла давност е преклудирано. Съгласно установената практика на ВКС давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на нейното сключване, като искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД с начало сключване на увреждащата сделка.
Без значение за основателността на павловия иск е и съдбата на изпълнителното производство, в което е предявено вземането на кредитора. Прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция не отрича съществуването на вземането, така като съществуването на вземането не се отрича и при прекратяване на изпълнението по искане на взискателя. Съществуването на вземането не се отрича дори при приключване на изпълнението, тъй като съдебното решение с което се потвърждава определението за прекратяване на изпълнителното производство има за предмет само правото на принудително изпълнение, но не и съществуването на вземането. Ако кредиторът по прекратеното изпълнение претендира, че не удовлетворен, той може да предяви непогасената част от вземането си с нов осъдителен иск.
Без значение е също какви разпореждания са извършени от приобретателя по увреждащата сделка, ако актовете за тях са вписани след вписването на исковата молба по павловия иск, те са непротивопоставими на увредения кредитор, а ако актовете за тях са вписани преди вписването на исковата молба по павловия иск, за да станат противопоставими на увредения кредитор той следва да предяви павлов иск срещу последващия приобретател.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 75/16.03.2018 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 53/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.