О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 31.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1332 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б. с адрес в [населено място], [община], представлявана адв. В. М.–К., против решение № 3 от 4 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 593 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., в частта му, с която е отменено решение № 75 от 16 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 51/2016 г. на районния съд в [населено място], и са отхвърлени предявените искове за признаване уволнението на Б. за незаконно и възстановяването й на работа на предишната заемана длъжност „кметски наместник“ на [населено място], както и иска за заплащане на обезщетение в размер на 3321 лева за периода на оставане без работа от 7 декември 2015 г. до 7 юни 2016 г., ведно със законната лихва, и са присъдени разноски, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Б. иск по чл. 224 КТ.
В касационната жалба са сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че процесното уволнение е извършено след края на работния ден, в извън работно време в дома на ищцата, която към този момент е била в разрешен отпуск по болест, и заповедта за уволнение не е връчена надлежно, а е предоставено само копие, което е видно и от липсата на отбелязване върху нея за извършено връчване; едва след завеждане на делото за отмяна на уволнението ответникът е предоставил друг екземпляр от заповедта, подписан от двама свидетели, които удостоверяват, че са връчили същата при отказ на 7 декември 2015 г., поради което не са спазени изискванията на Кодекса на труда за връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, които според касаторката са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [община] не взема становище по касационната жалба.
С обжалваното решение се приема, че преди уволнението ищцата е заемала длъжност „кметски наместник“ в [населено място], [община], поради което приложим е специалният нормативен акт – Закон за местното самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗМСМА кметските наместници изпълняват служебните си задължения за срока на мандата на кмета на съответната община, т.е. за четири години. Сочи се, че правоотношението с кметския наместник изначално възниква като срочно, тъй като упражняваните от него функции са в изпълнение на конкретна управленска програма. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗМСМА при провеждане на нови местни избори кметските наместници продължават да заемат длъжността си до освобождаването им от новия кмет, а в ал. 3 от същата разпоредба е предвидено, че кметските наместници могат да бъдат предсрочно освободени без предизвестие от кмета на общината. При тези съображения прието, че кметските наместници могат да бъдат предсрочно освободени без предизвестие от кмета на общината, а моментът на прекратяване на трудовото правоотношение с тях е предоставен изцяло на дискреционната преценка на кмета на общината, поради което могат да бъдат освободени както заварени кметски наместници, така и назначени от самия него, като процедурата, според съда, не изисква нито връчване на предизвестие до служителя, нито мотивирането на заповедта, с която правоотношението се прекратява. Счетена е за неприложима в процесния случай уредбата на предварителната закрила, установена в разпоредбата на чл. 333 КТ, тъй като разрешение от инспекцията по труда се изисква в изчерпателно посочени хипотези, а именно при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, сред които не попада настоящият случай, защото правоотношението с Б. е прекратено на съвсем друго основание – чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Съображения са изложени и по отношение на процедурата по връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението, като е отречена необходимостта от връчването на последната. Този извод е мотивиран с аргументи, свързани със спецификата на правоотношението и произтичащия от специалния закон срочен характер на същото. Сочи се, че срочните договори преустановяват действието си със самото изтичане на срока; че в случая срокът е бил изтекъл към 7 декември 2015 г., когато кметът на общината се е възползвал от законното си право по чл. 46, ал. 2 ЗМСМА; че при прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока не е необходимо писмено предизвестие, което да е доведено до знанието на освободения от длъжност служител, а връчването на екземпляр от заповедта, с оглед нейния декларативен характер, не е конститутивен елемент от фактическия състав на прекратяването на правоотношението. С оглед отхвърлянето на обуславящия иск, съдът е отхвърлил и обусловените за възстановяване на работа и за парично обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа.
Касационният съд в настоящия си състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Първият въпрос – при връчване на заповед за уволнение на кметски наместник следва ли заповедта за уволнение да бъде връчена на кметския наместник съобразно правилата на Кодекса на труда и предвидените в него хипотези, е обсъждан от въззивния съд в контекста на правното действие, което връчването има по отношение на съществуването на правоотношението между кметския наместник и общината. Съдът е посочил, че връчването няма конститутивен ефект, доколкото заповедта е с декларативно действие и нейното връчване не е част от фактическия състав по прекратяването на трудовото правоотношение. От тези съображения е изведено, че волеизявлението на работодателя за прекратяването на правоотношението е достатъчно, за да настъпи целеният с него правен ефект, като касаторът не сочи и не представя съдебна практика, която да опровергава това становище. Заявените доводи в подкрепа на повдигнатия въпрос, че ищцата е била на работа не по силата на срочен трудов договор, а въз основа на съдебното решение, с което е била възстановена, поради което и срокът на действие на правоотношението не е изтекъл, не могат да обосноват претендираното обуславящо значение на поставения въпрос. Според разясненията, дадени от ВКС в ТР № 6/2014 г., ОСГК, възстановяването на работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, не създава ново, друго трудово правоотношение в сравнение с прекратеното, а по силата на решението на съда или при отмяна от работодателя, се постановява неговото продължаване. Макар с решението да се възстановява същото по вид трудово правоотношение между страните, не се заличават осъществилите се междувременно факти от значение за съществувалото, съответно възстановено трудово правоотношение (сравни аргументите в ТР № 2/2012 г., ОСГК). Възстановяването на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност разкрива, че уволнението е било е незаконно, а с оглед неговата незаконосъобразност, то не е въздействало и прекратително върху трудовото правоотношение. Ето защо то не се възстановява, а продължава да съществува със съдържанието и обема, каквото то е имало преди уволнението, като запазва и своя източник – трудов договор, избор или конкурс. Ето защо и възприетият извод, че трудовият договор е прекратен на 7 декември 2015 г., към който извод е адресиран поставения от касатора въпрос, не противоречи на съдебната практика. Жалбоподателката не заявява и не установява наличието на други допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 – 3 ГПК, като не прилага съдебна практика, която да доказва противоречивото разрешаване на въпроса, нито аргументира приноса на последния за развитието на правото и точното прилагане на закона. Ето защо, касационно обжалване по този въпрос не следва да се допусне.
Вторият въпрос: след като бъде възстановен на работа кметският наместник по силата на съдебно решение, следва ли кметът на общината да сключи с него нов договор и ако не го направи работодателят, то в какво правоотношение се намира възстановеният кметски наместник, не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е изградил тезата си за неоснователността на исковата претенция въз основа на съображения, свързани с изменения в правоотношението между ищцата и работодателя й вследствие на нейното предходно възстановяване на заеманата длъжност от съда. Както преди извършеното предходно уволнение, така и след възстановяването на ищцата, правоотношението между нея и общината е с трудовоправен характер, подчинено на особените правила на ЗМСМА. В мотивите си съдът е отразил осъществяването на тези факти – предходното уволнение и възстановяването на работа на ищцата, но не им е придал по-нататък значение на правоизменящи юридически факти. Както вече се посочи, няма колебание по въпроса, че с възстановяването на работника или служителя на длъжността, заемана преди незаконното уволнение, правоотношението по съдържание се запазва такова, каквото то е било до момента на уволнението. Изразените в тази насока мотиви, че правоотношението в конкретния случай е било срочно и за неговото прекратяване не се дължи предизвестие, съответстват на установеното в съдебната практика становище по този въпрос, а освен това те не са свързани с факта на предходното уволнение, а следват от особения правен режим на заеманата длъжност „кметски наместник“. По отношение на този правен режим, задължителната съдебната практика възприема, че съдебният контрол за законност на уволнението е допустим, но се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл. 46а ЗМСМА, като уволнението по чл. 46а ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от мотивиране (така в решение № 293 по гр.д. № 272/2009 г. на ВКС, III г.о.). Приема се също, че при уволнение на посоченото основание не се изпраща предварително предизвестие, нито има изискване за мотивиране на решението, тъй като то е по политическа целесъобразност (решение № 443 по гр.д. № 730/2009 г. на ВКС, IV г.о.).
Най-после се пита когато работникът е започнал да ползва разрешен отпуск по болест, без да са налице хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 КТ, може ли да бъде уволнен в извън работно време, и има ли обективен характер разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ или попада само в конкретните хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 КТ. Поставеният въпрос също не обосновава наличието на общото и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. По приложимостта на предварителната закрила при уволнение на кметски наместник ВКС се произнесъл по задължителен за съдилищата начин. В цитираните по-горе съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се застъпва разбирането, че назначените по реда на чл. 46а ЗМСМА кметски наместници не се ползват от закрилата по чл. 333 КТ, тъй като уволнението им с оглед срочността на правоотношението, по което те изпълняват трудовата си функция, не попада в изброените в първата алинея на тази разпоредба хипотези. Касаторката поставя общо и фактически въпроса дали в конкретния случай е налице някоя от хипотезите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 или чл. 330, ал. 2, т. 6 ГПК. Това питане на страната няма характера на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, а представлява оплакване по правилността на решението, което цели да ангажира произнасянето на настоящия състав по спорното правоотношение още във фазата по селекция на касационните жалби. На следващо място, неясен е въпросът дали разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ има обективен характер и поради това е неясно към кое разрешение на въззивния съд е отправен той. Приложното поле на чл. 333, ал. 1 КТ е очертано от текста на тази разпоредба, като същата не е неясна в разглеждания контекст и не налага изясняването й по тълкувателен път в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 4 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 593 по описа на окръжния съд в гр. София за 2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: