4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№843
гр.София, 05.12.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 1443 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. С. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 17.12.2018г., постановено по в.гр.д.№770/2018г. на Окръжен съд – Русе, с което след отмяна на решение от 01.10.2018г. по гр.д.№5328/2018г. на Районен съд – Русе, са отхвърлени предявените от Т. С. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Т. С. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 53/03.07.2018г. на управителя на „В и К“ ООД и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „пазач невъоръжена охрана”.
Въззивният съд е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение.
Въззивният съд е изложил съображения, че заповедта за уволнение съдържа всички реквизити по чл.195, ал.1 КТ, в нея са индивидуализирани нарушителят и извършените от него нарушения, датата на извършване и установяване на нарушенията, ясно е посочено наложеното наказание и нормите от закона, на основание на които е наказана ищцата. Съдът е приел, че заповедта е достатъчно мотивирана, издадена е при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, поради което не е налице нарушение на чл.195 КТ. Приета е за спазена и разписаната в чл.193, ал.1 КТ процедура по искане на обяснения от работника. Обясненията са поискани преди налагане на наказанието, каквото е изискването на закона. Ищцата се е възползвала от възможността и е депозирала писмени обяснения. Съдът е приел въз основа на ангажираните и приети по делото писмени доказателства, че въззивникът-работодател е наложил дисциплинарно наказание в рамките на законоустановените срокове по чл. 194 КТ. Изложил е съображения, че е преодоляната закрила от страна на работодателя по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 333, ал. 2 и чл. 333, ал. 3 КТ. Съдът е разгледал по същество законосъобразността на налженото дисциплинарно уволнение и е приел, че рабоподателят, чиято е доказателстената тежест, е доказал твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и справедливостта на наложеното най – тежко наказание.
Касаторът, сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „следва ли заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички точно изброени изисквания по чл.195, ал.1 КТ“. Не е налице соченото от касатора противоречие, тъй като във въззивното решение и в приложените от касатора решения на ВКС, безпротиворечиво е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение трубава да съдържа всички реквизити, които изброява чл.195 КТ, ал.1 КТ: името на нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, че в конкретния случай изискването на чл.195, ал.1 КТ е спазено, не обосновава достъп до касационно обжалване. По оплакванията за неправилност на въззивното решение касационната инстанция се произнася ако бъде допуснато касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба, а не в производството по допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно като е прието за дисциплинарно нарушение наличието на телевизор в работното помещение, което съдът е прие, че е в нарушение на правилата за пожарна безопасност пир есплоатация на обетите, а също и на безпридзорно куче, което съдът е приел, че е в нарушение на р.ІІ, т.3г от плана за охрана обекта, съгласно който достъпът на всякакви животни до помпената станция. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновават порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/.
Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите: 1 „следва ли работник, по чиято жалба е образувано производство пред КЗД срещу дружеството-работодател и други служители от ръководството му, за насрочените заседания на Комисията да подава писмена молба за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 КТ, след като е уведомил устно прекия си ръководител“; 2“правилно ли е когато въззивният съд при обективната си проверка само по наведените с въззивната жалба основания чл.269 ГПК, предл.2-ро, като не анализира със съответната доказателствена тежест относно 1.непредставянето на Заповеди, чието нарушаване би удостоверило извършването на дисциплинарно нарушение, индивидуализирано с дисциплинарната заповед за уволнение и 2. изрично заявеното за липса на такава“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, първият от поставените въпроси предпоставя в себе си да е прието за установено, че за отсъствието си е уведомил устно прекия си ръководител, което обаче не е прието за установено по делото. Освен това по приложението на чл.157, ал.1, т.4 КТ има установена съдебна практика, посочена и във въззивното решение и в съотствие с която се е произнесъл въззивният съд.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2018г., постановено по в.гр.д.№770/2018г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: