1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 06.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 844 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата И. И. Ч. срещу Решение № 2035 от 05.11.2013г. по в.гр.д.№ 2728/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 1374/2012г. в частта за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ, предявен срещу [фирма] за разликата от 20 000лв. до 40 000лв. и в частта за присъдените разноски на ответната страната.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска на ищцата като пострадало лице в предявения размер.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с търпените неимуществени вреди и е занижено. Основанието за касационното обжалване е изведено от тезата за необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика при присъждани на застрахователни обезщетения и отстраняване на противоречива практика на съдилищата по въпроса за размера им. Изложени са и съображения за несъобразяване на границите на застрахователното обезщетение с икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователното покритие. Ясно посочена допълнителна предпоставка липсва, приложени са съдебни решения на СГС, САС и определение по чл.288 ГПК на ВКС, І т.о.
От насрещната страна [фирма] отговор на касационната жалба не е постъпил.
Безспорно е по делото, че ищцата И. Ч., родена 1950г. е пострадала на 10.08.2011г. като пътник в лек автомобил „Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] , по вина на неговия водач, притежаващ валидна застраховка по риска ЗЗГОА в ответното застрахователно дружество. При произшествието са й причинени телесни увреждания- контузия на гърдите, контузия на гръдната кост, контузия на белите дробове като е проведена обезболяваща и седативна терапия. Затрудненото движение на тялото е било за срок от два месеца. Състоянието на ищцата е стабилизирано, счупената гръдна кост е зараснала окончателно без остатъчни негативни явления за дихателната дейност; за в бъдеще не се очакват последствия от гръдната травма.
Сезиран с жалба на двете страни, въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за причинените морални вреди /за настъпването на които принос на ищцата не е отчетен/ е 20 000лв., като искът за разликата до 40 000лв. е неоснователен.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен правен въпрос. Не е обосновано и наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1т.1-3 ГПК.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да определи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че за определянето им не може да има обективен критерий. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат единствено определящи при приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2035 от 05.11.2013г. по в.гр.д.№ 2728/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 1374/2012г. в частта за отхвърлянето на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.