О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 2.08.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.358 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. П. от гр. В. срещу въззивно решение от 3.12.2009 год. по гр.д. № 1425/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 10.01.2007 г. по гр.д. № 1634/2005 г., с което е осъден Л. С. П. да заплати на В. и В. митрополия, представлявана от Варненския и Великопреславския митрополит К. , сумата 4000 лв. при условията на частичен иск, представляваща липса на стоково-материални ценности и парични средства, при църковното настоятелство при храм “С. Атанасий”- В. , за отчетен период от 1.04.2002 г. до 6.06.2003 г., ведно със законната лихва, сумата 283.07 лв., представляваща законна лихва върху сумата 4000 лв. за периода от 11.07. 2003 г. до 3.02.2004 г. и 420.86 лв. разноски по делото.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значие за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна- В. и В. митрополия, представлявана от Варненския и Великопреславския митрополит К. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което е уважен искът с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна сумата 4000 лв.- вреди от липса на стоково-материални ценности въззивният съд е приел, че са причинени вреди-липси, произтичащи от дейността на П. , в качеството му на иконом и председател на Църковното настоятелство на храма за периода на службата му, че същият е отчетник по смисъла на чл.230 от Устава на БПЦ. Приел е също така, че със заповед от 14.05.2003 г. на митрополит К. е разпоредена ревизия, съгласно Устава на БПЦ и решение на Епархийския съвет и с ревизионен акт № 16 от 11.07.2003 г. е установена липса от 11 761 лв. Приел е, че периода на ревизията обхваща и период след прекратяване на трудовото правоотношение на ответника, но същият като служител на материално-отчетническа длъжност е бил длъжен да осигури предаването на материалните ценности и да извърши отчет пред работодателя, което по делото не е установено.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, тъй като съдът се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставеният в изложеното въпрос определящи и задължителни ли са за съобразяване от съда с оглед активната легитимация на страната и надлежно предявяване на иск за търсене на пълна отчетническа отговорност нормативни изисквания, установени с вътрешен акт на едно юридическо лице. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. По този въпрос е налице произнасяне от ВКС при първото касационно разглеждане на делото, който с решение № 334 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 1425/2008 г. на ІІ г.о. е приел, че предявеният от Варненската и В. митрополия иск е с правно основание чл.207, ал.1, т.2 вр. чл.211 КТ, че спорът е трудов и отговорността на жалбоподателя следва да се реализира по общия исков ред- чл.211 КТ, тъй като съгласно чл.29 от Закона за вероизповеданията свещенослужителите встъпват в трудови правоотношения, които се уреждат съгласно Устава, трудовото и осигурително право, а жалбоподателят е отчетник по смисъла на чл.230 от Устава на БПЦ и е върнал делото за разглеждане на спора по същество. Варненският окръжен съд при постановяване на атакувания съдебен акт е изпълнил дадените указания в отменителното решение на ВКС. Когато указанията в отменителното решение на ВКС са изпълнени, преценката за допускане на касационно обжалване се прави само с оглед нарушения допуснати при повторното въззивно обжалване. В случая не се твърди въззивният съд да е допуснал нарушения при повторното въззивно разглеждане, поради което и поставеният въпрос не обуславя допустимост на касационно обжалване.
Въпросът може ли да се търси пълна имуществена отчетническа отговорност по КТ за период, през който съответното лице не е било в трудови правоотношения с ищеца работодател , при недоказаност и на момента на настъпване на вредата, както и при безспорно установеният факт по делото, че жалбоподателят не е имал достъп до храма също не обуславя допустимост на касационно обжалване. Поставеният въпрос касае правилността на решението, което обаче е основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията на жалбоподателя са относно обосноваността на изводите на съда за това, че за установените липси през ревизирания период същият като отчетник следва да отговаря. Тези твърдения касаят доказването на определени факти от значение за правилното решаване на делото, което е въпрос на изпълнение на доказателствена тежест, но не обуславят приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По тези въпроси не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. За представените решения няма данни да са влезли в сила, а за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК разрешението на обуславящ изхода на делото въпрос в обжалваното въззивно решение трябва да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по отменения ГПК. На второ място представените съдебни решения са неотносими към настоящия случай, тъй като постановяването им е в зависимост от установените по конкретното дело факти и обстоятелства, т.е. в тях не е дадено разрешение по приложението на нормата на чл.207, ал.1, т.2 КТ което да влиза в противоречие с даденото разрешение в обжалвания съдебен акт.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса относно разпределение на доказателствената тежест при спор с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Изложените съображенията не влизат в противоречие с трайната съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, т. е. всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които иска да извлече изгодни за себе си правни последици. При констатация за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно Жалбоподателят е следвало да докаже, че в качеството си на материално-отговорно лице не е причинил вреди от липси на ответната страна и като не е могъл да направи това съдът при анализ на доказателствата по делото, го е осъдил да заплати обезщетение в претендирания размер на същите. При тези данни не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК , тъй като за представените решения няма данни да са влезли в сила. Въпросът за разпределение на доказателствената тежест не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице трайна съдебна практика, която не нуждае от промяна.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил докаателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че са налице вреди от липси може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съдът следва да обсъди по реда на чл.188 ГПК /отм./ всички събрани в процеса по надлежния ред доказателства, което в случая е сторено от въззивния съд.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.12.2009 год. по гр.д. № 1425/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :