О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
[населено място], 19.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 519/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, т.2 във връзка с чл.396 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] – Пловдив срещу определение на Пловдивския апелативен съд, с което е отказано допускане на обезпечение на предявения от дружеството частен жалбоподател инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата по т.8.1 от договор № 472/5.06.2003г. за предоставена безвъзмездна финансова помощ по С. чрез спиране на изпълнението по изп.д. №20118190401545 на ЧСИ Л. М.. За да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение по предявения установителен иск, Пловдивският апелативен съд е приел, че не е налице една от предвидените в чл.391, ал.1, т.1 ГПК предпоставки – искът на страната да подкрепен с убедителни писмени доказателства. Съдът е приел още, че обезпечителната мярка е несъответна на търсената с предявения от дружеството инцидентен установителен иск, тъй като срещу изпълнението, което е предприел ЧСИ във връзка с главния иск по чл.422 страната – ответник може да защити правата си в рамките на изпълнителното производство. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. В края на частната жалба се поддържа, че ако ВКС приеме, че няма произнасяне от Пловдивския апелативен съд по раздел ІІ на молбата, частната жалба да се счита за молба за допълване на определението, с указание до съда да се произнесе по направеното искане.
Ответникът Държавен фонд “З.” не представя писмен отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.
Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по молбата на [фирма] по чл. 389 ГПК.
Изцяло следва да бъде споделен извода на Пловдивския апелативен съд, че предложената от молителя в молбата по чл.389 ГПК обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 ГПК е несъответна на търсената с предявения инцидентен установителен иск защита на права – обявяване за нищожна на клауза на сключен между страните договор. С решението си Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по иска на жалбоподателя по чл.26 ЗЗД и го е отхвърлил като неоснователен. Това означава, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на обезпечение на предявен иск – искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или да бъде представена гаранция съгласно чл.180 и чл.181 ГПК, каквато частният жалбоподател не предлага. Както правилно е отбелязал въззивният съд, изпълнителното производство е образувано по искане на ищеца по главния иск, поради което жалбоподателят – длъжник може да защити правата си в рамките на изпълнителното производство. Определението като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Тъй като Пловдивският апелативен съд не се е произнесъл по раздел ІІ на молбата на [фирма] и в частната жалба се поддържа, че в тази част тя следва да се счита за молба за постановяване на допълнително определение, след връщане на делото съдът ще следва да се произнесе по това искане.
Водим от горното, съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1120 от 13.07.2012г., постановено по т.дело № 815/2012г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: