3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4592 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ф. Р. Ф., чрез процесуалния му представител адв. И. П., против определение № 8054 от 22 април 2013 г., постановено по гр.д. № 10358 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението на въззивния съд № 856 от 3 февруари 2013 г., постановено по същото въззивно гражданско дело в частта за разноските.
С определение № 580 от 20 септември 2013 г. по настоящото дело съдебният състав спря производството до постановяването на решение по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК. Тъй като тълкувателното решение е постановено, пречката за развитието на производството е отстранена, и същото следва да се възобнови.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото в последното открито съдебно заседание делото било обявено за решаване, като на основание чл. 149, ал. 3 ГПК бил предоставен седемдневен срок за депозиране на писмена защита и за представяне на доказателства за претендираните разноски; в срока е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, както и преводно нареждане; дружеството е заявило претенцията за присъждане на разноски в последното съдебно заседание, поради което срокът за извършване на това процесуално действие е спазен, а доказателствата са представени с писмена защита; дори претенцията да не бъде уважена в пълния размер, то следва да се уважи в трикратния размер на минимално определения размер на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответницата Ж.Ц. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Т., в отговор на частната жалба поддържа доводи за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в срок.
С определението си въззивният съд приема искането за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно предвид липсата на представени в рамките на съдебното производство пред районния съд доказателства за направени разноски от дружеството. Представените с писмените бележки доказателства не са съобразени, тъй като даването на възможност на страната да се защити и мотивира позицията си чрез представяне на писмени бележки не означава продължаване на всички срокове, чието изтичане е свързано с края на устните състезания по делото, а и разноските следва да са сторени в рамките на производството, а не след него, както е в случая. Посочено е, че няма основание за присъждане на разноски в минималния размер по Наредба № 1/2004 г., съобразно чл. 2 и 5 от същата наредба.
Относимите обстоятелства са следните:
В последното заседание по делото в устните състезания пред районния съд процесуалният представител на дружеството е заявил, че иска предоставяне на срок за писмена защита, и моли да се присъдят разноските, за което представя списък по чл. 80 ГПК. На дружеството е предоставен едноседмичен срок за писмена защита. Списък с разноските не се открива в делото. На 22 май 2012 г. (в определения от съда срок) са подадени писмени бележки от дружеството и към него договор за правна защита и съдействие с банково бордеро, удостоверяващо плащане на 21 май 2012 г. Първоинстанционният съд е приел исковете за основателни, а въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като се е произнесъл и по разноските за първоинстанционното производство.
Частната жалба е неоснователна.
В съдебното заседание от 17 май 2012 г. частният жалбоподател само е заявил, че претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Доказателства за плащане на разноските, съобразно обвързващото тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 6 по тълк.д. № 6/2012 г., т. 1, не са представени. Присъждането на разноски следва да се осъществи само в случай, че разноските са заплатени. Частният жалбоподател обаче твърди, че доказателството за плащане е представено на съда с писмената защита, представена след устните състезания във връзка с дадената от съда възможност по чл. 149, ал. 3 ГПК. В соченото тълкувателно решение, т. 11, ВКС приема, че след приключването на устните състезания страните в процеса не могат да ангажират нови доказателства, включително и такива за размера на претендираните разноски. Изрично се сочи, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Следователно, в процесния случай до приключване на устните състезания пред съда не е представено доказателство за заплатени разноски по договор за правна защита и съдействие, а представянето на доказателства за заплащането им с писмена защита по чл. 149, ал. 3 ГПК е сторено след срока, поради което като краен резултат даденото от въззивния съд разрешение е правилно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8054 от 22 април 2013 г., постановено по гр.д. № 10358 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: