1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
гр. София, 27.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 2643/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационна жалба вх. № 1095/19.03.2015 г. от М. Г. Е. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. Я. от АК-София и адв. Н. Ш. от АК-С. и насрещна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. С. от АК – Г. против въззивно решение № 22 от 09.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 13/2015 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 445 от 27.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1599/2014 г. по описа на Габровския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване незаконност на уволнение, като вместо това е призната за незаконосъобразна и е отменена заповед № 42 от 28.05.2014 г., с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконност на уволнението.
Жалбоподателката М. Г. Е. от [населено място] обжалва въззивното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложени в касационната жалба съображения.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; 2/ Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника; 3/ Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства относно обстоятелствата, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства; 4/ Следва ли да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328 КТ и уволнението да бъде обявено за незаконно след като заповедта е издадена след изтичане на срока на едностранното предизвестие на служителя по чл. 326 КТ и служителят със съгласието на работодателя е продължил да работи при работодателя и как следва да се уредят правните последици в тази хипотеза; 5/ Допустимо ли е да се приеме, аналогично на нормата на чл. 69 КТ, в случай, че работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения в предизвестието срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна, договорът се счита за продължен за неопределено време.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство.
Жалбоподателят [фирма], [населено място], обжалва въззивното решение с насрещна касационна жалба, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неправилно, по подробно изложени в касационната жалба съображения.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск за признаване незаконността на уволнението, съдът е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са: 1/ При подаване на заявление за прекратяване на трудовото правоотношение – трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието /то е с конститутивен ефект/, поради което издадената впоследствие заповед на работодателя за прекратяване на трудовия договор има само констативен ефект, 2/ Когато от работника или служителя е подадено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, следва ли съдът да уважава иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да признае уволнението за незаконно, ако впоследствие работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовия договор на основание, различно от съдържащото се в заявлението“; 3/ В описаната в предходния въпрос фактическа и правна обстановка, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ли е този, с който работника или служителя следва да търси защита срещу своето уволнение или това следва да стане с предявяването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Ответницата по насрещната жалба М. Г. Е., я оспорва, като е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500 лева.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с предмет на делото неоценяем иск – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а вторият иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е обусловен от незаконното уволнение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецaта е работила по трудов договор № 1458/01.09.1986 г. при ответното дружество на длъжност „Организатор лимитиране на материали“, като с допълнително споразумение № 755/26.05.2006 г., считано от 25.05.2006 г. е назначена на длъжността „Счетоводител“ до 28.05.2014 г., като със заявление от 25.05.2014 г., до управителя на ответното дружество, ищцата е заявила, че желае да бъде освободена от дружеството в законоустановения срок, считано от 25.05.2014 г., като със заповед №42/28.05.2014 г., връчена на 29.05.2014 г., трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Съдът е приел, че независимо от издадената в по-късен момент заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от ищцата с отправеното предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ и издадената последваща заповед на друго основание не поражда правни последици, поради което следва да бъде отменена. Изложени са съображения, че тя няма конститутивно действие, тъй като към момента на издаването й служителката вече не е била в трудовоправно отношение с ответното дружество. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 01.06.2014 до 01.12.2014 г., е неоснователен, тъй като при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника липсва причинно-следствена връзка между оставането му без работа и незаконното уволнение, тъй като прекратяването е настъпило по негово желание.
На касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В конкретния случай като основание за допускане на касационно обжалване до касация на въззивното решение в обжалваната му част се сочат трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правни въпроси не обосновават допускането до касационно обжалване на постановеното въззивно решение. Това е така, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по поставените правни въпроси, както следва:
Съдебната практика е непротиворечива по първата група поставени процесуалноправни въпроси: длъжен ли е съдът да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита са установени и кои намира за недоказани; когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника; следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства относно обстоятелствата, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства. Съдът е длъжен в мотивите на решението да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, като това задължение следва по силата на закона /чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК/. Препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи, както в конкретния случай е процедирал въззивният съд в обжалваното решение. Следва да се отбележи, че в случая пред първата инстанция не са изложени твърдения, нито са представени доказателства, предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищцата да е било оттеглено. За да е налице валидно оттегляне на предизвестието, служителят следва да съобщи това на работодателя преди това или едновременно с получаването му, като то може да се оттегли до изтичане на срока му със съгласието на работодателя /чл. 326, ал. 4 КТ/.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втората група материалноправни въпроси: следва ли да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328 КТ и уволнението да бъде обявено за незаконно след като заповедта е издадена след изтичане на срока на едностранното предизвестие на служителя по чл. 326 КТ и служителят със съгласието на работодател е продължил да работи при работодателя; как следва да се уредят правните последици в тази хипотеза; допустимо ли е да се приеме, аналогично на нормата на чл. 69 КТ, в случай, че работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения в предизвестието срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна, договорът се счита за продължен за неопределено време. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В конкретния случай с обжалваното въззивно решение съдът е съобразил постановената задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК /решение № 617/15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 664/15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Едностранното прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя е субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. Когато съществуват повече основания за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят може да избере на кое от тях да го прекрати, но той може да го прекрати и на всички съществуващи основания. В последния случай уволнението е незаконно, ако не е налице нито едно от посочените основания. Ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 69 КТ по аналогия не е обуславящ за изхода на спора, доколкото разпоредбата касае превръщането на срочното трудово правоотношение в безсрочно. В разглеждания случай ищцата е работила по безсрочен трудов договор, поради което разпоредбата на чл. 69 КТ не намира приложение.
Въз основа на изложеното, следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба. При този изход на делото по касационната жалба насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане по арг. на чл. 287, ал. 4 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по касационната жалба [фирма] следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 700 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22 от 09.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 13/2015 г. по описа на Габровския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 1095/19.03.2015 г. от М. Г. Е. от [населено място].
ОСЪЖДА М. Г. Е. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: