О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 592 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. К. и Й. П. К. против решение № 129 от 24.04.2012г. по гр.д.№ 278/2012г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1114 от 12.12.2011г. на Великотърновски РС, с което допуснатия до съдебна делба апартамент № 31, находящ се в [населено място], на [улица], ет.8, със застроена площ 99,43 кв.м. е изнесен на публична продан.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 69, ал.2 ЗН и чл. 203 ЗУТ, защото съдът не е изследвал служебно поделяемостта на апартамента, за да може всеки от съделителите да получи реален дял.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: при липса на обосновано заключение на вещото лице относно поделяемостта на допуснатия до делба имот, следва ли съдът да изследва по своя инициатива този въпрос, за да обоснове решението си. Твърди се, че съдът е процедирал в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. и с Р № 921/30.12.2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставеният въпрос е неотносим към решението, а то е обосновано и правилно, съобразено с посочената практика, а не й противоречи.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
До делба е допуснат един недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в [населено място], на [улица], ет.8, със застроена площ 99,43 кв.м.състоящ се от две стаи, дневна кухня баня, тоалетна коридор, дрешник и три тераси таванско помещение № 5 с площ 8,06 кв.м. и 2,63% от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно место при квоти по ? ид.ч. за двамата касатори /брат и сестра и ? ид.ч. за съделителката А. С. Г..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че в СТЕ пред РС вещото лице е извършило оглед, описало и снимало процесния апартамент и е посочило, че той е неподеляем. Пред въззивната инстанция, касаторите са поискали назначаване на СТЕ, която да се изготви от архитект за установяване дали апартамента е поделяем. Съдът е отказал защото въпроса е изяснен и на основание чл. 266 от ГПК това доказателство не е новооткрито, а страната е могла да поиска назначаването му в РС.
Правният въпрос, по който е поискано допускане до касация по принцип е относим, но той няма да предопредели изхода от спора по настоящото дело. Въпроса за поделяемостта е изследван служебно от РС. Назначената от съда СТЕ е обосновала извода за неподеялемонст, като вещото лице е описало от какво се състои апартамента. Тази експертиза не е оспорена. Нормата на чл. 203 от ЗУТ изисква съдът да изпрати изготвен от страните инвестиционен проект на главния архитект за становище по въпроса за поделяемостта и евентуално за одобряване. Страните обаче не са поискали да им се даде възможност за изготвяне на такъв проект а не са и оспорили експертизата по този въпрос. Пред въззивната инстанция не са били налице предпоставките за допускане на доказателства за изследване на този въпрос. Страните са могли и пред РС да искат назначаване на експертизата, която са поискали с въззивната жалба. Могли са и да представят такъв изготвен проект, което не са сторили. Затова не е налице процедиране в противоречие с т. 10 от ТР № 1/2001г. на ОСГК и Р № 921/30.12.2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о., според което въззивната инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, защото макар и при ограничен въззив, тя решава спора по същество. Събраните по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд, а поради изясняване на въпроса за поделяемостта, не е било необходимо назначаване служебно от съда на СТЕ по този въпрос.
Или в обобщение наведеното от жалбоподателите основание за допускане до касация – чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК не е обосновано и не следва да се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултата, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 24.04.2012г. по гр.д.№ 278/2012г. на Великотърновски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. П. К. и Й. П. К..
ОСЪЖДА С. П. К. и Й. П. К. да заплатят на А. С. Г. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: