3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 29 юни 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2444/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Ж., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Л. К., срещу въззивно решение от 24.03.2014 год. по гр. дело №17527/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2013 г. по гр. дело №40115/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на жалбоподателката с правно основание чл.424, ал.1 ГПК да бъде признато за установено спрямо [фирма], че не дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 28.08.2009 г. по гр.д.№37741/09 г на СРС , 70 състав и изпълнителен лист от 23.02.2010 г по същото дело. Въззивният съд е приел, че твърденията на ищцата са за това, че е считала за загубена или унищожена разписката от 21.05.2008 г., поради което тя представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не е могла да се снабди до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Тази разписка е била открита между 10.07.2010 г. и 15.07.2010 г. от майка и при нейни близки в [населено място]. В първоначалната искова молба обаче липсват твърдения за изгубване или унищожаване на разписката. Тези твърдения са изложени за пръв път в молба-уточнение от 15.10.2010 год. – след като съдът е констатирал нередовност, оставил е първоначалната молба без движение, и е дал указания, че не отговаря на изискванията по чл.424 ГПК /същата може по-скоро да се тълкува като възражение по чл.423 ГПК/. Очевидно след консултация с адвокат Н. Н. Ж. конструира теза за намиране на разписка в [населено място], която теза да послужи за предявяване на формално допустим иск по чл.424 ГПК. От показанията на свидетеля Е. не може да се направи категоричен извод, че намереният документ е точно разписката от 21.05.2008 г. Дори обаче да се приеме, че тази разписка не е била в държане на ищцата, то тя е можела да издири същата към много по-ранен момент или най-малкото да положи дължимата грижа. Освен това по делото е установено с достатъчна степен на сигурност от приетите експертизи, че има “кражба на подпис” при разписката. Ето защо искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това допустимо ли е уточнителната молба, подадена във връзка с указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба да обоснове извод за допълнително конструирана теза за предявяване на формално допустим иск по чл.424 ГПК и дали е допустимо съдът да обоснове извод за наличие на „кражба на подпис” на база на предположения на некатегорични заключения на експертизи. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 24.03.2014 год. по гр. дело №17527/2013 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Това е така, защото според въззивния съд дори да се приеме, че новото писмено доказателство е от съществено значение за делото, то страната е имала възможност да се снабди своевременно с него при полагане на нормално дължимата грижа.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.03.2014 год. по гр. дело №17527/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.