ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 844
София, 31. октомври 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2675 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № I-118/22.01.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1675/2017, в частта, с което е отменено решение № 1126/27.07.2017 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1562/2016, като е отхвърлен предявения иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25,00 лева и неимуществени вреди в размер на 6.200,00.
Недоволен от решението е касаторът Н. С. С., представляван от адв. В. С. от ВАС, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и по материалноправния въпрос противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 и 9 от Закона за събранията митингите и манифестациите) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4, чл. 6 и чл. 39 от Конституцията на Република България права и свободи, които (въпроси) са разрешени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решения на ЕСПЧ, каквато не прилага.
Ответникът по жалбата Г. П. Д., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е правилно и не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вечерта на 17.04.2011 г. е било предвидено честване на църковен празник на членовете на Изповедание „Свидетели на Й.“ в молитвения дом в [населено място], като междувременно в социалните мрежи бил организиран протест против това събитие, към който са се присъединили членове на футболни фен-клубове от града и патриотични организации. От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че малко преди 19 часа група мъже влезли в двора на сградата, започнали да блъскат, да удрят с юмруци, да ритат с крака, богомолците в сградата се опитали да се защитят като затворят вратата на сградата, но тя била изкъртена от нападателите, които продължили да удрят, да хвърлят разни неща, бомбички, камъни, като след изкъртването на вратата защитаващите сградата използвали като щит откъртената входна врата и в случай, че някой от нападателите успеел да отвори вратата, в пролуката, която се получавала в сградата се хвърляли бомбички, пиратки и камъни с различна големина; ищецът Н. С. е бил един от тези, които държали вратата, като имал рана по ръцете от вратата, където я държал, както и охлузвания, натъртвания и получил рана на главата; след изтръгване на вратата от ръцете на ищеца и другите, които я е държали, била изкарана вратата от тоалетната и била сложена отново като щит от вътрешната страна на входа, като отново имало удари, скачания, хвърляне на бомбички от страна на нападателите, а залата, побираща 120 души, може би наполовина била пълна при започване на нападението и в нея са били техните близки, роднини, деца, както и възрастни хора (свидетел без родство със страните). Съгласно показанията на съпругата на ищеца, която не успяла да влезе в залата, тъй като е имало над 50 човека пред сградата, хвърляли се бомбички, камъни и се удряло по вратата и след пристигането на полиция успяла да влезе в залата и във фоайето видяла ищеца, на когото цялата му риза и сакото от дясната страна били в кръв, имал кървяща рана горе вдясно на главата, която при посещение в болница не била шита, не била лепена, не била и превързвана, а само почистена; имал наранявания и по лактите, ръцете му били надути и с кръвонасядания, като трябвало да му се правят компреси, тъй като болките били много силни; след една седмица се наложило да отиде на лекар, защото болките станали по-силни и ръцете го болели дълго време (около 6-7 седмици след инцидента, дори и сега, понякога като се натовари), главата също го боляла, като е вземал болкоуспокояващи. Свидетел, член на В., без родство със страните дава показания, че за организирания протест разбрали от социалните мрежи, по това време В.-Б. не е имал сайт и са решили да се присъединят към протеста (на място имало не повече от 10 човека от В.), посочва, че при организирани от В. публични мероприятия спазвали предвидения от закона ред за организирането им с отправяне на искане за това до Кмета на Общината, а в случая събитието не било организирано от В., въпреки, че на място имало знамена на В. и мегафон, когато отишли пред сградата на „Свидетели на Й.“, вече имало много хора, които били влезли в двора, имало блъсканица и суматоха, приключили много бързо. Отбелязва, че по мегафона ответникът Г. Д. апелирал за спокойствие, казвал „Престанете“ и „Стига, престанете“, като през цялото време членовете на В. били компактна група, без някой от хората да е влизал в двора на сградата на „Свидетелите на Й.“. Като свидетел по делото е разпитан д-р К. Я., който потвърждава издаденото на 18.04.2011 г. на ищеца съдебно-медицинско удостоверение № 85/2011 г. с отразените в него следи от увреждания и заключение. Съгласно заключението на вещото лице по назначената комплексна /техническа и фотопортретна/ експертиза се установява, че ищецът присъства на представените записи, като в по-голямата част от времето е вътре в сградата и е един от двамата, които се стремят да изправят изкъртената врата. По време на поставяне на изкъртената врата ищецът получава удари от хвърлени предмети, преди всичко камъни. Вещото лице установява, че от видеозаписите се вижда, че нападателите използват бомбички, парчета от тухли, камъни и др., в т.ч. изхвърлят и голяма саксия с цвете. През по-голяма част от нападението по мегафона се пуска сигнал за тревога, което още повече нагнетявало обстановката. В началото се чували и възгласи: “И преди, и сега, сектите са мафия“; чували се възгласи: “глупаци“, „тикви“, „престъпници“, “изроди“, „давай камъните“; в момента, в който най-пострадалите под охрана на полицията вървели към колата на „Спешна помощ“, се освиркват и се скандира: “Умрете, умрете“. По време на демонстрацията пред сградата на „Свидетели на Й.“ ответникът Д. присъства, но в нито един момент не е констатирано участието му в агресивните действия; от камерата не са фиксирани действия, при които да насърчава присъстващите да нападат хората с думи, жестове или действия. Видно от постановление от 16.07.2012 г. е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-02-590/2011г. по описа на ІІ-ро РУП-Б., ДП № 1664/2911г. на Б., водено срещу ответника Д. (лидер на местната структура на В.) за извършено престъпление по чл. 165, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 1, т. 1 НК. Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил по безспорен начин основателността на иска си за ангажиране отговорността на ответника Д., спрямо когото е прекратено образуваното наказателно производство, доколкото не е доказано наличието на твърдяното противоправно поведение – за организиране и ръководене на протеста пред молитвения дом на „Свидетелите на Й.“, като са взети предвид приложените към исковата молба разпечатки от електронни медии, показанията на свидетеля С., установяващи, че представители на В. са се присъединили към протеста, като ответникът, макар да е присъствал, при ескалиране на ситуацията е призовавал към спиране на агресията. Същевременно и съгласно заключението на вещото лице, анализирало приложения видеоматериал, което съдът е приел като обективно и компетентно, липсват доказателства за изречени от ответника насърчителни и окуражителни думи към нападателите да продължат нападението си. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в тази му част е отменено, като предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № I-118/22.01.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1675/2017.
УКАЗВА на касатора Н. С. С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 124,50 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.