4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 844
С., 07,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 597 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. от С. против решение № 1558/21.06.13 г. по гр.д. № 2727/12 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 15.05.12 г. по гр.д. № 12762/2009 г. на СГС, с което по иск по чл.422 ГПК се признава за установено, че Д. К. и З. Ю. Х. от [населено място], общ.З., дължат на Р. Б. Е., солидарно по договор за банков кредит от 8.10.2007 г. между банката и Гр.Б., сумите: 54 957 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва, 636.47 лв. лихва и 25 591.98 лв. неустойка-нак.лихва за процесните периоди. Присъдени са разноски в тежест на касатора. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника-У. живот АД, което е осъществило застраховка живот на кредитополучателя.
Ответната по касация банка е подала отговор, че не са налице основания за допускане и че жалбата е неоснователна, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е прието следното:: 1. По договор за банков кредит 140437/18.10.2007 г. страни са Р. Б. АД и физическите лица: Гр. Б.-кредитополучател, починал на 25.03.2009 г., Д.К. и Зл.Х.-солидарни длъжници. Според чл.6 ОУ солидарният длъжник отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121 ЗЗД за плащане на всички дължими към банката суми по договора. Кредитополучателят е починал на 25.03.2009 г., а зявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 5.06.2009 г. срещу двамата съдлъжници., 2. Съдлъжниците не са били редовно уведомени за преобразуване на дълга в предсрочно изискуем. Обаче, валидното упражняване на това право по чл.20.2 ОУ не било обусловено изрично от уведомяване на длъжниците. Освен това, от уведомяването на длъжниците зависи изпадането на същите в забава и начисляване на мораторни лихви, но такива не се претендират., 3.Дължимите суми са определени от неоспорено заключение на С.-стр.254 от първоинстанционното дело.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли съдът да следи служебно дали заявителят е спазил преклузивният срок по чл.415,ал.1 ГПК?, 2. Изискуемо ли е, при предявен иск по чл.422 ГПК, вземането по договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди заповедното производство?, 3. Носи ли солидарният длъжник по договор за банков кредит отговорност при смърт на кредитополучателя, когато предсрочната изискуемост е обявена след смъртта, както и когато предсрочна изискуемост въобще не е обявена?, 4. Възниква ли отговорност за солидарните длъжници при неизпълнение на кредит, който е отпуснат по Програма на банката за предоставяне на микрокредити на търговски дружества и кооперации, ЕТ и съдружници в търговски дружества, когато нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници отговарят на изискванията за получаване на кредита?, 5. Налице ли е измама по чл.29 ЗЗД, когато поръчителите чрез въвеждането им в заблуждение от кредитополучателя, със знание на банката, са поставени в ролята на солидарни длъжници без да се наясно за правните последици?, 6.Носят ли солидарните длъжници отговорност при смърт на кредитополучателя, когато застрахователят по застраховка Живот откаже да плати обезщетение, поради измама на кредитополучателя при сключване на договора за застраховка?
По първият въпрос няма произнасяне от въззивният съд, но има оплакване във въззивната жалба. Твърди се противоречие със задължителни определения на ВКС, но такова не е налице, тъй като от представеното съобщение на СРС до банката се установява, че указанието за предявяване на иска е получено на 24.11.2009 г. –лист 104 от първоинстанционното дело, а искът е предявен на 21.12.2009 г.
По вторият и третият въпроси за предсрочната изискуемост се твърди противоречие със практика на ВКС.
Съгласно приетото с т.18 ТР 4/14 ОСГТК, в хипотезата на иск по чл.422,ал.1 ГПК, вземането по договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Затова, по вторият въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка за наличието на противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса вземането изискуемо ли е в предявения размер и възникнало ли е на предявеното основание.
По четвъртият въпрос няма обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът е фактически и ирелевантен, защото по договора действително кредитополучател е Г. Г. Б., но в чл.1.2 е посочена цел на кредита: оборотни средства за дейността на ЕТ Х.-Г. Г.. Възражението, инкорпорирано в този въпрос, е неясно по отношение защитната му функция, след като самият договор за кредит има всички съществени елементи и вече е реализиран.
Петият въпрос е във вр. с приетото от съда, че възражението за унищожаемост на сделката, /поради укрито от кредитополучателя общо заболяване с ТЕЛК/, не следва да се обсъжда, тъй като унищожаемост може да се релевира чрез самостоятелен конститутивен иск.
По този въпрос не е налице твърдяното противоречиво решаване с Р по гр.д. 1142/2002 г. на ІІ г.о. и Р по гр.д. 2292/2009 на САС. Вярно е, че съгласно чл.32 ЗЗД, страната, чиято воля е опорочена, може да се защити било чрез конститутивен иск, било чрез възражение при предявен от насрещната страна иск за изпълнение на договора, при сключването на който е налице такъв порок на нейната воля. Но същественото е, че във всички случаи става дума за ищец и ответник, т.е. за две насрещни страни. В случая, твърдяната измама касае вътрешни отношения между кредитополучателя и съдлъжниците-едната страна, и те не могат да се противопоставят на другата страна-банката кредитор.
По шестият въпрос няма произнасяне от съда, което би било основание по чл.281,т.3, но не по чл.280,ал.1 ГПК. Този въпрос е ирелевантен, тъй като ответниците на са страна по договора за застраховка и не участват в застрахователното правоотношение. Освен това, има само бланково позоваване на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада по вторият правен въпрос в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1558/21.06.2013 г. по гр.д. № 2727/12 г. на Софийски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 623.70 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: